грешка и прошка

                                         Човешко е да се греши!

                                         От Бога е да се прости!

       Грях и опрощение! Вина и прошка! В тях се корени смисълът на човешкия живот! Коя е причината за грехопадение-престъплението и какво се постига с опрощение-оневинението?

      Ако човек сгреши-трябва ли да му се прости? И след прегрешение трябва ли да има изкупление или само опрощение?

      Ако човек осъзнае, че е съгрешил, признае и съжали, трябва да му се прости! Отмъстителното “Око за око, зъб за зъб!” в Стария Завет трябва да остане в миналото на човечеството! Преди две хиляди години, Бог зададе нов, градивен смисъл на човешкия живот! “На злото да се отвръща с добро”, в което е спасението на човешкия род!

      “Бог е любов!”, а любовта и добротата винаги побеждават завистта, омразата, лошавината, защото първите са градивно-обединителни и стимулират доброто в човека, докато другите са разрушително-разединителни. Кое е за предпочитане, всеки разумен и духовен човек трябва да разбере и избере за живота си! Да приеме Бог в себе си като следва и изпълнява Неговия Нов Завет!   

      Във всеки човек, образно казано, са заложени-има зли бесове и добри ангели, които са в някакво равновесие! Кои от тях и в каква степен ще се изявят и ще надделеят, зависи от отвън въздействието. Ако то е добро, човек става добър-надделява доброто в него и обратно, в престъпника надмощие са получили злите бесове! За да бъде излекуван, вътрешното зло трябва да се атакува с външно добро, така че победените негови добри ангели да надделеят над бесовете му!

      Във тялото на всеки човек са заложени-има представители на развили и утвърдили се за даден временен отрязък от човешкия живот болести, които са в някакво равновесие с противодействащи им аналози-“имуни”. Коя от двете противопоставени системи-имунната или болестотворната ще бъде стимулирана-подпомогната отвън, зависи дали човек ще е здрав или болен. За да бъде здрав, той трябва да води  здравословен начин на живот чрез хранене, дишане,..чрез натоварен физически, но не и психически духовен живот!

      Във всеки човек междинната, свързваща тялото с духа му съставка е раз-УМ-ът му! Като плод на материята мозък, той е материален, но същността му е нематериално-духовна! Аналогично на другите две съставки на човешкия живот и той е в някакво равновесие между здрав-болен относно биологията и между добър-лош спрямо духа! Умът може да е градивен, може и да е разрушителен в зависимост от външното въздействие! От средата, в която пребивава човекът.

                       ГРЕШКА И ПРОШКА

      Всяко дете греши! Всеки родител трябва, длъжен е да му прости ако то осъзнае грешката си и се извини! Малкото, неразбиращо кое е добро и кое зло дете се извинява с невинноста си /усмивка, жест, гримаса/, а научено-обученото с ума си и с дейността си!

      Всеки голям и научен човек може да сгреши, но ако осъзнае грешката си и се извини, трябва да му се прости, след като заплати причинените щети на другите с думи или с дела в зависимост от стореното! Да му се прости, а не да се отмъсти с “Око за око, зъб за зъб!”, което не решава проблема, а го задъбочава!   

              ГРЯХ,  РАЗКАЯНИЕ,  ОПРОЩЕНИЕ

      На човешка грешка трябва да има прошка от потърпевшите човек или общност само когато деянието е неосъзнато, неволно, нежелано от извършителя му! Такава прошка искат децата от родителите си, младите от възрастните, провинилият се от общността, която е ощетил! Това е прошката на човек от човека!

      Прошка за съзнателно извършено човешко деяние, което е в разрез с Божиите закони може да бъде извинено, но не и опростено от друг човек! Може да бъде наказано от създадените от човека за тази цел наказателни институции, които обаче не опрощават, а само наказват! С наказание временно земно,  за разлика от небесно-вечното наказание! За да бъде опростено такова деяние, необходимо е признание и покаяние пред Господ-Спасителя, на който са делегирани права да опрощава, назидава, спасява душите на съзнателно провинили и покаяли се човеци.       

      Всеки човек е неповторима личност! Няма и не може да има пълна биологична, умствена и духовна еднаквост между две човешки същества. Това Божествено човешко разнообразие прави от човека много сложна и вътрешно противоречива личност, която по различен начин реагира на външните въздействия. Като част от общностите тази негова сложна индивидуалност може да се промени и приспособи към общото, може и в някаква степен да промени и нагоди към себе си самата общност! Но това право или обратно взаимодействие трябва да прави градивен животът на човека и на общността като цяло. Само тогава има смисъл човешкият, от Бога даден живот!

      На Нина Светла и Емил посвещавам!  

                   30-август-2007г.