-Вярвайте си /взаимно/ един на друг!

-Надявайте се /взаимно/ на все по-добър семеен живот!

-Обичайте се /взаимно/ един друг!

    Взаимната вяра и взаимната обич превръщат взаимната надежда в реалност!

    Нека взаимното да съпътства съвместния ви живот!

    Настоящото обръщение е към всеки две същества решили да свържат своята житейска съдба в една обща такава-семейната. От мъжа и жената свързани един с друг започва животът на новопоявилия се бебешки, детски, юношески, изгряващ..... и залязващ човешки живот! Мястото на тази взаимно-привлечена човешка двойка е:

е благословена от Бога най-малка човешка единица за възпроизводство на биологичен материал, на мисловен капитал и на духовен потенциал. Биологичен, мисловен, духовен! Материал, капитал, потенциал! Както определенията, така и охарактеризираните от тях три същности са в основата на дадения ни човешки живот.

    От семейството произлиза РОДът, от рода-наРОДът. Народът пребивава в РОДината като държава с фиксирани териториални граници, заради които много родови народи взаимно се избиха, поизтребиха се, за да може човечеството да поумнее и да се върне отново към първоначалната, но по-висша форма на своето съществуване - към американското семейство на общо-РОДов принцип и на европейското семейство, на общо-наРОДен принцип. В САЩ под един покрив /герб, химн, знаме, Конституция/ съжителстват народностни родове от цял свят. В рамките на ЕС съжителстват родови народи със знаме, химн и Конституция. И между родовите диаспори в САЩ и между народите в ЕС, родови и държавни граници вече няма и затова междуособните войни за подялба на територии останаха в миналото. В обединение на родов признак, както е в САЩ и или в обединение на държавен признак, както е в ЕС е перспектива за развитие на човечеството. И в двата случая, родовете, респективно народите са длъжни да спазват определени правила. Хората и в родовете и в народите изповядват еднакви ценности, което ги обединява! Разликата между тях е, че родът е директна съставна част от семейства, докато народът минава през родът за да стигне до изходната клетка-семейството.

като съставна част от семейства разположени във времето и мястото е следващата, по-висша форма в човешкия живот. Родът е в основата на народа, а народът е в държавата /Родина/, а след отпадане на държавните граници е в обединената “след-държавност”, какъвто е ЕС.

    В рода има семейна наследственост. Генетична, професионална, духовна! Родителят предава на децата си и от трите. Искат или не щат, децата приемат от родителя си  и от трите! “Крушата не пада по далеч от дънера си” е доказал животът! Онова, което родителят е завещал-дал на децата си е необратимо-то е от миналото! Другото, което децата са наследили-приели от родителя си в някаква степен е обратимо, защото е обърнато към бъдещето. И то след време се превръща в необратимо спрямо техните деца. Така че всеки родител, от всяко семейство е длъжен да живее живота си така, че децата му след време с чест да носят името му и да се гордеят с делата му. “Скромността краси човека!” що се отнася до името и “По делата им ще ги познаете!” е гордостта с оставеното от родителя на поколенията.

    В тази връзка, семейно безчестие е екстрадиране на родител от САЩ или отнемане на американската му виза и родов срам е за детето му, че е потърпевшо от делата на родителя си. И обратно, чест и гордост е когато родителят и детето му със своите име и дела са “добре дошли” във всяка част на света.

е сбор от родове, съвместими по езиков, верски и исторически сложил се признак. Той е следващата стъпка в цивилизационното окрупняване  в живота на човечеството. Без да има стабилно изградени от семейства родове, не може да има и народ. Семейства с чест и достойнство формирали род устоял на бурите и времето, вграден в основите на народ, имащ своето място на гео-политическата карта на света, ето такъв народ е българският с неговите дълбоки семейни и родови корени запратен не къде да е, а в едно от най ветровитите места на света. В центъра на Балканите, пресечна точка на пътища и политико-икономически интереси и на граничната линия между две вери. Между два различни пътя към единния Бог-между исляма и християнството. Семейства в родове, съхранили се четири века и през петия век възродили народността си. Можеха и щяха да родят и държавността си, ако мижитурките, които чакаха и дочакаха“дядо Иван” да ги освободи-покори не бяха надделяли. Мижитурки, които и до днес чакат някой: едните Русия, другите ЕС да ги освободи от самите тях. Родовете родили Паисий и Левски нямат нищо общо с чуждо-поклоните царски  и руско-господарски родове. Едните се продават на Изтока, другите се предават на Запада!

    Семейства формират рода, а родовете-народа, който обитава територия оградена от международно признати държавни граници. Това е държавата /Родина/ на семействата, родовете, народа. Допреди 60 години в Европа се водеха човеко-убийствени войни за промяна на държавни граници, завоюване на територии, както и на цели държави барабар с народите им. В ЕС тези граници са премахнати и има свободно движение на хора и семейства. В САЩ тази възможност е налице от основаването на държавата и до днес.

    За някои хора, семейства, родове, народи, държавата е тяхна истинска Родина, когато те с труд и пот са я градили и с цената на имот и живот са я защитили от външни посегателства. За други тя е само място където са се родили, живели и умрели родовете им и където е техния реален живот, но те не биха се жертвали за нея. За трети тя е само мястото, където са се появили на бял свят, от което без срам и свян  се преселват-заселват в друга държава, която става тяхна Родина.  

    Истинска Родина за българина е била държавата България до идването на турците по българските земи, когато те са я защитавали с имот и живот. Следващите четири века тя е само място на семействата и родовете им, а през петия век тези родове постепенно се превръщат в народ, който с цената на имот и живот се бори за своя Род/и/на държава. И щеше да я има, ако не я бяха освободили-покорили. Превърнали я от турски вилает в руска губерния, в която и до днес начело стоят хора с чуждо, не Род-но, българско самосъзнание, независимо от лицемерните им наставления! Факт е, че през последните двадесет, така наречени свободни години, два от избраните ни министър председатели са чужди поданици, на други два семействата им се преселиха в друга, тяхна си Родина, а само петият жертва тук здраве, живот и имот за своята Родина-България. Що за народ е това българският, след като само него мрази и отхвърля? И има ли този народ своя Родина, след като децата му се преселват предимно в САЩ, а тук, на тяхно място се заселват “Чорт знает какие!” Такие, експулсирани преди десетина години

    Биологичният материал в България го има. Мисловният български капитал се преселва на Запад, а привнесеният от Изток духовен потенциал обезкръви българската нация. Вярата в Бога, която прави човека силен, той замести с вяра в обожествен вожд-идол. Страхът от Божия Съд, който прави човека добър, той делегира на подвластен на властта и парите човешки съд. И в резултат на привнесените от Изток ценности, всеки човек не е това, което трябва да бъде и не е там, където му е мястото.

    На чаршията в миналото са се “подвизавали” най-способните, най-трудолюбивите и поради това най-уважаваните българи. Тяхната дума е формирала общественото мнение. По-късно, кметът, учителят и свещеника са били най-уважаваните хора в селото, респ. района на града. Фабриканти са ставали най-инициативните, трудолюбиви и способни хора. В НС са влизали достолепни с възрастта и мъдростта си видни общественици и деятели в политиката и културата. Хора произлезли от познати и уважавани от обществото семейства и родове. Властта е била удостоявана на също такива люде! Добре е да сравним парламентите на утвърдените демокрации с нашето НС.

    Кои и какви са ни днес фабрикантите, именувани като бизнесмени? Кои и какви са ни днес народните избраници? Млади момичета и хлевоусти никаквци-ето това е елита на днешната ни държавица. Избрани и търпяни от нас, още по-големи от тях никаквци, защото: “Не е луд, който изяжда зелника, луд е който му го дава!”. Наивни до полуда сме ние, това, хорицата на избори. Да избираме президенти, премиери, кметове, депутати, които не са за тези места. Хора все още не направили свое семейство да обгрижват българското като част от общото европейско семейство. Хора от родове загробили България в близкото минало, да са в ролята на нейни спасители днес!?! В сетивата на днешния избирател по време на избори трябва да кънти перефразата на библейското “По делата им ще ги познаете!”- общочовешкото:

17-02-2011г.