/паметниците/

    Паметници изградени от признателния български народ! Стихове написани и песни изпети от признателния български народ! Чужди войски на българска територия с цветя, “хляб и сол” посрещнати от признателния български народ! За руска технология  вратата е широко отворена, за западната плътно затворена от признателния български народ! За привнесената от Русия материална, мисловна и духовна ценностна система е признателен българският народ! Признателен е българският народ за какво ли не, с какво ли да! На кого е признателен, обаче?

    Не от всички и не за всичко са признателни българските граждани и поставянето им под един общ, “народен” похлупак е недопустимо. Ако този наш, български народ е свободен, всеки негов член може да бъде различно признателен. Един за едно е признателен, друг не е. А това, че всички вкупом сме признателни към някого и към нещо означава, че не сме народ а стадо, на което някой друг му задава приоритетните си “признателности”.

    Ето, аз например, не съм признателен на чужди войски на българска територия, все едно дали са турски, руски, немски, сръбски, гръцки или съветски. Ако съм неразделна част от свободолюбив народ, няма как да съм им признателен! Не съм признателен на варварската ценностна система привнесена от болшевишка Русия, на която берем плодовете днес. Ще ги берем и десетилетия напред. Не съм признателен и за желязната завеса изолирала ни от останалия свят. Не съм признателен и за много други неща и към много други субекти, като неразделна част от този така наречен “признателен” български народ. А и никой не ме е питал дали искам да бъда признателен или не. За мое съжаление и моя вина е, че аз не съм предявил с думи и действия това мое право да “възразя”, така както направиха много други народи имащи подобна на нашата, българската съдба. И затова те са народи, а ние не сме! Те имат Родина, а ние не! В потвърждение на това са

    В столицата София има няколко монументални паметника! На Васил Левски, на цар Освободителя, Руският паметник, на Червената армия, този в Борисовата градина и Мавзолея на Георги Димитров, който услужливи слуги разрушиха, за да освободят от позор строителите му. Останалите обаче са на местата си. Този възседнал коня си, в чиито крака е българското НС. Онзи вдигнал шмайзера си над българския държавен университет! Трети препречил пътя ни на Запад, за да бъде заобикалян, сакън да не остане незабелязан. На четвърти мраморното острие съперничи по ръст на телевизионната кула! А петият, този на Апостола е не случайно на края на улица Московска, за да не забравим чии васали сме ние, неговите длъжници към свещеното му име и дело! Васил Кунчев, после посветения и просветен дякон Игнатий и накрая Апостолът Левски-разпространител на свободата. Подобно на бирника Павел, после посвещението му от Господа /от храста/ и накрая Свети Апостол Павел от гонител превърнал се в разпространител на Божието слово.

    Всеки паметник има свой заявител, изпълнител и консуматор вплетени в едно цяло. “Признателният” го заявява, изпълнителят го проектира, финансира и построява, а консуматори са всички: признателни или не, ценители на изкуството или не, притежатели на мисловното или не,...на богоугодното или не! Всички в близкото и по-далечно бъдеще. Така че, преди човек да се поклони-преклони глава пред паметника, той трябва да знае всичко това. Кой, защо, как и за какво са издигнати тези монументи и най важното-какво олицетворяват те? Само един ден в годината има стълпотворение на хора в подножието на паметника на Васил Левски, има венци и цветя, има и гвардейски почести към строените в светлината на прожектори и пред камери, държавници, а под звуците на траурна музика се леят патетични слова! Всичко това е пародия, която не възвеличава, а опошлява делото на човека вграден в паметника. Главата на държавата-Президентът Първанов скланя глава, покланя се пред лика на Апостола на свободата-Левски. С каква мисъл в главата и с какво чувство в душата си, се питам? Със същите ли, с които ще се поклони на 3 март пред руските и  на 9 септември  на съветските войски на българска територия, ли? И дали той не разбира, че Апостолът не е калесвал и едните и другите войски не само защото са имперски чужди, но и защото са войски, които във войни отнемат човешки животи.

    От Исус Христос като първо-Апостол, приносител на Божието Ново- Заветно слово, през посветени от Него в Апостолство ученици, до посветения по-късно в Апостолство Св. Павел! Те са в основата на Божието, вече Господне учение: “Бог е любов!” и “Мир Вам!”. А не размир, завист, омраза, насилие,...! Ето това явно е научил Васил като дякон Игнатий през дванадесетте години прекарани в манастира, които са оставили трайна следа в чистата му и непорочна човешка душа. Следващите девет години като легионер в две легии и една чета, той ако не лично, косвено се е сблъскал с убийството човешко. За да стигне до прозрението, че поробеният най-напред трябва да бъде освободен мисловно и духовно. Не случайно, началото е поставено от монах /Паисий/ в манастир /Хилендарския/! Не случайно, българинът извоюва първом духовната си свобода в Божия храм, защото: Турското робство е преди всичко и на първо място духовно робство на една вяра над друга. На исляма над християнството!  На второ място е националното мисловно робство-на турския етнос над българския и едва накрая е материалното робство с данък-десятъка, вземан от българските частни собственици, докато руските му освободители са били крепостници. В този ред на мисли, гениалната му мисъл е изпреварила с век и половина време разбирането, че българинът трябва сам да се освободи най-напред духовно и мисловно. И че “Който те освободи, той ще те пороби!”. В повсеместните, основани от него комитети, българите се заклеват пред револвер и кама кръстосани върху Библия, която казва “не убивай”, в присъствието на свещеник! Библията е божествения, еволюционен път за освобождение, докато оръжието е революционен път. Какво донесоха на човечеството революциите и войните, днес всички знаем. Убити и осакатени хора, разрушено с труд и пот съградено и наследена омраза в поколенията! До всичко това се е добрал и разбрал Човекът Васил Кунчев, най-напред като Апостол на духовно и мисловно-дякон Игнатий, и едва след това като революционера Васил Левски. И затова в предсмъртния си час, той е казал на изповедника си: “Моли се за душата на дякон Игнатий!” Не на революционера Левски!

    “Апостол на свободата” е Васил Левски! Жертвал всичко от себе си, за да ни я дари-подари, така както Русия ни подари свободата по-късно. И българинът бил станал свободен, твърдят биографи, историци и на тържествени форуми кибици! Но какво се крие под думичката свобода и как се получава тя, ето това е табу-“персона нон грата” за слушатели на тези недоучени възпитатели. Или от друг обучени как да извращават истината за тази свещена за човека вътрешна нагласа на живот. Премълчавайки, че свободата не се дава-подарява, на готово получава, защото: Дадената даром свобода не е свобода на мисълта и на духа! И че за нея всяко човешко същество трябва ежедневно да воюва, за да я има за себе си, в себе си! Всеки трябва да бъде Апостол на своята свобода. Най-напред духовна, после мисловна и най-накрая-материална свобода.

    В този ред на мисли, свободен ли е българинът духовно, мисловно и материално, днес? 

    Дарената му национално-мисловна свобода през 1878г., свобода на мисълта ли е тя, или е вътрешна “благодарствена” зависимост, от която повече от 130 години, той не може да се освободи.. И що за национален празник е трети Март, който изпрати в забвение възрожденците ни освестили духовността християнска и народността българска у българина. Те щяха да извоюват и държавността ни, ако не бяха изпреварени от крепостниците на Император Александър втори-цар на руси, украинци, поляци, финландци, белоруси, прибалтийци, кавказци и на кого ли още не! Възпят от не една и две дитирамби от готованците, които чакаха и дочакаха “дядо Иван” да ги освободи-покори мисловно!

    Отнетата черковна свобода на българина след 1944г. я заместиха с мавзолейно- идолопоклонна. Вместо Апостоли на Божието слово, в нашия живот проповядваха Апостоли на Маркс-Лениново слово. На българина отнеха и духовната му свобода. Отнеха му вярата в Бога, която го прави силен и страхът от Божия Съд, който го прави добър. Спазването на десетте Божиите заповеди са в основата на дадения ни достоен човешки живот.

    Отнетите на българина национално-мисловна /1878г./ и богоугодно-духовна /1944г./ свободи са причина за липсата на материалната му свобода. На политико-технико-икономическата свобода. И трите си свободи: духовна, мисловна и материална, признателният български народ е преотстъпил на двойната си освободителка-Русия. Не тя ги дарява, а България ги подарява на руските Императори- и Генерални секретари.

    Българската земя е осеяна с паметници на признателност. Всеки паметник сам в себе си носи дела на някого и за нещо. Дела на признание или дела на отрицание. Всеки трябва да ги прочете, разбере и с признателност пред едни да се преклони, минавайки край други да се отврати!

    19 февруари 1873г. и 3 Март 1878г. са две взаимно изключващи се дати от българската история. Едната достойна за уважение и преклонение, другата донесла унижение в човешкото ни  падение! Чествани еднакво тържествено от “признателния” български народ!

19 февруари 2011г.