“Да вярваш или да не вярваш!”

е все едно

“Да бъдеш или да не бъдеш!”.

    Вяра, че те има на този свят като Нечие създание, чието съществувание не е оспорено от живота. От живота в пълния и преносен смисъл. Животът като даденост на човека в пълния смисъл и животът му като заработен-ост от него самия в преносния смисъл.

Вяра в дадеността

    Човек не се е появил от нищото! Той е дело на Нещото и вярата в това Нещо е даденост, така както самият човек е даденост! А Нещото какво е, къде е, защо е, на човек не му е дадено да знае. На човек като даденост са му вменени норми на живот, които той трябва да спазва по време на краткото си земно пребиваване. Норми донесени му по различен начин, с различни средства, на различни места, по различно време.

    Различни са човеците по даденото му Отгоре и по степента на биологично, мисловно и духовното му развитие във времето и пространството. В това различие се крие Божественият произход на човека. От сътворения един, явно уникален човек, до милиардите коренно различни човеци, каквото е човечеството днес. Всеки от тях със свой мироглед за живота, със свой начин на живот, със свои взаимоотношения с околните. Различни са човеците, различно е и възприятието им на Нещото. Различни са Боговете им. Общо за човека са дадените му Норми на живот, които всеки един е длъжен да се стреми да спазва по време на земното си пребиваване. Това Общо идва от едно място, от едно-началното Нещо, от единния Бог с многото лица. Различните Богове и различните им Свети писания са всъщност различните пътища водещи към единния Бог. Различни са пътищата към съвършенството на човека.   

Вярвай, надявай се, обичай

    С имената на трите Богоугодни сестри: Вяра, Надежда и Любов са ни дадени три напътствия в живота, а именно: да вярваме, да се надяваме и да обичаме!  Да вярваме в парата за телата, или да се надяваме на мисълта от главата, или да обичаме всичко и всички със сърцата!?! От земно-чисто материалиастично, до Небесно-чисто идеалистично, през междинно, живото-реалистично е земният ни живот! 

    Всеки човек има право на избор как да живее! Да бъде или да пребъде! Да бъде добре само тук, долу, на земята или да пребъде след смъртта си и там, Горе, в Небесата! Да подчини живота си само на едно, на две или и на трите? Да живее само с материално, само с мисловно, само с духовно, или комбинирано с две-трите. Тема за размисъл на всеки от нас, несъвършените човеци! И избор на пътя и на истината за живота си, като не забравя, че Той, днес Възкръсналият е: Пътят, Истината и Животът!

    Пътят за развитие и усъвършенстване на човечеството е от “Човек за човека е вълк!” през “Човек за човека е брат!” до “Човек за човека е човек!”

    Това тук, по-долу е един пример на мисловната вяра. Тя свързва материалното с духовното! Tялото човешко с душата му!

Великден - Велик-Ден

Великият ден,

на нас е посветен,

от Бога Властелин,

чрез Неговия Син!

Господ е възкръснал,

Светлината пръснал,

чрез своите чудеса,

връз своите чада!

Във Възкресението,

на Бого-угодния живот,

е Спасението,

на човешкия род!

На младите, с пожелание за:

-здраве на телата,

-ум в главата,

-обич в сърцата,

-живот на душата!

Вяра в заработен-остта

    Живият живот на човек е даденост! Даденост е при появата му в утробата на майката с всички заложени в него екстри и недостатъци. Даденост е и свършека му-кога, къде и от какво ще се пресели в Отвъдното. Човек “заработва” живота си между тези две гранични състояния по два различни начина:

    Единият-откъснат от произхода си! От сътворилия го! От Нещото! От Бога, а от там и от завещаното му Него, как да живее, как да пребъде! Отказът от Родителя на света води до отказ на родения човек от родителите му. От дадената му отгоре свещена семейна клетка за човешко възпроизводство. Освен това изхвърлянето на Бог от живота на човека води до оскотяването му. Божественото бива заместено с животинското в живота на човек от обожествен и самообожествил се диктатор, на когото посмъртно градят пирамиди и мавзолеи. Почитат, възпяват и му се кланят като на светец, без да се запитат, на какво е той творец? Вярата в живота без да е отчетено Божественото в него се съдържа в две гениални в своя изказ, но не и в своята същност творби: поемата “Септември” на Гео Милев, която е израз на живото-материалистичното и “Вяра” на Никола Вапцаров , която е песен на живото-идеалистичното. По-долу са дадени строфи от тях, характеризиращи по-горе казаното:

“Септември

Септември, Септември

о, месец на кръв,

на подем и погром!....

…без Бог, без господар,

земята ще бъде рай’

ще бъде!”

“Вяра

…За него-Живота-

направил бих всичко…

…Но ето, да кажем,

вие вземете-колко?-

пшеничено зърно

от моята вяра,

бих ревнал тогава,

бих ревнал от болка

като ранена

в сърцето пантера.

Какво ще остане

от мене тогава?-

Миг след грабежа

ще бъда разнищен.

И още по-ясно,

и още по-право-

Миг след грабежа

ще бъда аз нищо….”

    Другият-свързан с произхода си! С живот подчинен на дадените му Отгоре десет Божи заповеди /за християните/. С вярата си в Твореца-виж първите четири:

1. Аз съм Господ, Бог твой, да нямаш други богове освен мене!

2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, що е във водата и под земята, не им се кланяй и не им служи!

3. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог!

4. Помни съботния ден, за да го светиш: шест дена работи и върши в тях всичката си работи, а седмия ден е събота на Господа, твоят Бог!”

    Вяра, която гарантира изпълнението на останалите шест заповеди:

5. Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята!

6. Не убивай!

7. Не прелюбодействай!

8. Не кради!

9. Не лъжесвидетелствай против ближния си!

10. Не пожелавай дома на ближния си. Не пожелавай жената на ближния си, нито нивата му, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, ни осела му, нищо, което е на ближния ти!

    Присъствието на вяра в живота на човека е от изключително значение! Във какво човек вярва обаче е определящо за живота му като такъв. Дали животът му ще е Бого-угоден или ще е робо-угоден! Дали ще е роб на Бога или ще е роб на себеподобен, присвоил си правото да измести Бога, за да се намести на мястото Му с дела взаимствани от сатаната.

04-04-2010г.