Националното предателство
продължава 

    За да има предателство, трябва да има предатели. А в България предатели бол-много са! Количествено и качествени! Под път и над път са! В градове и в села, до море и в планина! И по полята, тъпчейки земята българска! Мърсейки я с грозните си дела, привнесени от не една, чужда за България страна.

    “Рибата се вмирисва откъм главата!”, а главата в лицето на държавното ни управление е толкова вмирисана, че вонята й се усеща и в най-отдалечените кътчета на планетата Земя. Де където има нарко- и оръжеен трафик, кражба на коли, банков обир, проституция, насилие, убийство, има и българско участие. Българското членство в ЕС не е случайно. То е нарицателно и указателно-каква не трябва да бъде страната, членка на съюза! Такава е днешната българска действителност, но за да бъде такава, такива са били събитията и хората, които са трасирали пътя на България през последните не 20, а 130 години българска държава. А национална и българска ли е била тя? И каква е тя днес?

е в основата на предателството българско!

    -Русофилите са поданици на Русия! Леви социалисти, изродили се в комунисти-терористи!

    -Монархо-филите са поданици на Кобургската династия! Десни монархисти, сътрудници на империалисти и  на фашисти!    

    Поданици на България-българофилите у нас днес са кът-малко са, на изчезване са. Олигархична смес от леви комунисти и десни монархисти, зарибени и обединени от чекисти са каймакът на обществото ни.

    Цялото ни публично пространство е обсебено от поданици. Свободни граждани в родната България няма! Или ако има, те са капка в размътения български океан. Тинята, мътилката е на повърхността, поради което разумността у хората отсъства, няма я! И затова те се люшкат между двете крайности: От “Осанна” до “Разпни го!” относно политиката, икономиката и социалната сфера, както и спрямо хората налагащи ги.

    Силата на едно общество е в хората, в отделния човек! В свободния човек! Именно той е движещата сила на живота. Нищо не може да замести отсъствието му в живота. Власт и пари, пари и власт са измамни атрибути за човешко благополучие. За просперитет на обществото! За възход на държавата!

    Няма я властта или няма пари в държавата са нескопосани оправдания на хората, от които зависим ние, населяващите държавата.

Не парите и властта трябва да са в полезрението на избраните, които са представителна извадка на обществото ни, а човекът оператор на тези пари и консуматор на тази власт с делата си както преди, така и сега. Що за човек е той, за да са такива делата му? И ако той беше друг, нямаше ли да бъдат други делата му?  И обществото нямаше ли да бъде по-различно, а държавата по-добро място за живеене? Щеше! Но не е, защото никой и никога не постави човека в България на мястото, на което трябва да бъде. Да бъде българин в истинския смисъл на тази дума. Да се гордее с потеклото си. Да спомня достойнството на дедите си, но да не злоупотребява с него. И да не го срами с делата си.

    Достойнството е човешко качество, което възражда, а не изражда едно общество. А какво е нашето, българското общество?

    Достойни са били дедите ни щом са могли да съхранят българското

през вековете. Достойни са възрожденците, които през втората половина на 19 век извадиха на показ пред света своето национално достойнство на българи, заслужаващи да имат своя държава, да бъдат свободни хората й. Това достойнство им беше отнето с поредната Руско-турска завоевателна война през 1877-78г. представяна и до днес като освободителна. Самоосвободилите се църковно и осъзнали се национално възрожденци отидоха в забвение след подарената им не-свобода с войната, защото:

    Даром дадената свобода, не е свобода на мисълта и на духа! и че,

    “Който те освободи, той и ще те пороби!”

И голяма част от българите бяха поробени мисловно и духовно през следващите десетилетия. “Дядо Иван-освободителят” все още мъти мозъците на днешните поданици на “майка Русия” и на нейните времеви вождове: Александър втори, после Сталин, а днес и Путин.

    Паисий и Антим първи, Раковски и Левски, както и Опълченците на Шипка са освободителите на България-отделили я от много-националната Отоманска империя по онова време, а не руските генерали, с чиито имена е осеяна България. Не и простият руски мужик-войник, чиито живот многократно е жертван за имперските интереси на царе, диктатори, олигарси да властват над други, чужди за тях народи.

    Обединители на разпокъсаното ни от тази война Отечество са Стефан Стамболов и Захари Стоянов, както и всички онези достойни българи защитили с живота си Съединението през 1885г.

    Освободители са Илинденци и Преображенци, зарязани на съдбата си от привнесените чужденци, но не и от братята им от “освободената“ България.

    С живота си защитиха достойнството българско, участниците в войните за освобождение и обединение на българското племе в двете Балкански и двете световни войни. Тези войни обаче се оказаха опустошителни за България като народ и държава, благодарение на чуждото проклятие за Третата българска държава-Кобурготският род, съюзил България с монархисти и фашисти, в същността си империалисти, които бяха злото за света през двадесети век.

    Чуждо проклятие за България са и комунистите, които в качеството си на руски поданици, с продажните дела спрямо България я превърнаха в това, което днес е. Предавана, покорявана, отчуждавана за нас-нейните поданици, които имаме вина, че те са отново във властта, а не са там, където им е мястото. В Русия или в затвора за национално предателство, а не нагло да мърсят и унижават българското публично пространство със сплетни, лъжи и клевети.

    “Весела Коледа” ехти из целия християнски свят по време на единия от двата най-почитани  празници-Рождество Христово! Празнични дни, по време на които хората се приближават един към друг, духовно ги приобщава Младенецът.

    “Българската  Коледа” е извратено разбиране за празнуване от два болни умове и на още няколко, скрити зад институцията си. Мразовито ехти това послание за съпричастие с разболяните и унизени малки човешки същества. И до като на единия му е простено, защото за него всичко е шоу, за другия това изпълнение е недопустимо човешко падение, което унижава и представляваната от него нация пред света. Милосърдието е плод на духа, а делата на президента са плътски. Трите руски проекта на българска територия са рожба на президента в лично качество. Те са национално предателство и към тези нуждаещи се от милосърдие отритнати от държавата му деца.

    Десетилетия наред, другарите на Президента предлагаха, предаваха, продаваха българските национални интереси. Материално и мисловно, но не и духовно, защото бяха атеисти. С “Българската Коледа” навлязоха в непозната за тяхното битие акватория-духовната. И давейки се подават ръка за помощ с този зов за милосърдие. Но не за нуждаещите се дечица, а за себе си, духовно бедните. И затова техния днешен Дядо Коледа ни напомня за техния вчерашен Дядо Мраз!

                19 декември 2009г.