Всеки човек е силен по своему! Един е силен в главата! Друг в ръцете и краката! На трети силата му е в устата! Но истинската сила на човека е в душата! Духовно силният човек е бил преди това физически и умствено силен.

    Всеки човек е жаден да живее. От раждането до смъртта си тази жажда не го напуска. И колкото по-остарява, тя егоистично се съхранява и се предава на поколенията.

    Върху жаждата да живее е изграден животът на човек. Двигател на неговото развитие и усъвършенстване е жаждата му за живот. В началото тя го прави физически силен, по-късно силата на ума постепенно измества необходимостта от сила на физиката докато най-накрая се възцари силата на духа, която от земно човешко същество прави небесно. За да измине човечеството земния си път му е необходима СИЛАТА в нейните три разновидности: физическа, умствена и духовна разположени в нейните три времеви периода на изява! 

    Силна физика или физическа сила! За да я има силата, преди това човек трябва да има физиката като материя. Като биология. Трябва да го има материално-биологичното същество-човек с неговото тяло, ръце, крака, вътрешни органи, в които се натрупва и съхранява силата. И се използува по предназначение. “Скалата”, “Канарата”, “Звярът”, са символи на човешката физическа сила, която човек възприема със външно-сетивните си органи.

    Човешката физика като биология  е даденост. Тя с времето расте и обемно се уголемява. Силата на човешката физика обаче не е даденост, а е човешка заработеност. Дали човек ще стане физически силен зависи от него самия. От неговите усилия да стане силен.  

    Човешката биология е първична и като такава, тя силово е най-силно изразена при първобитния човек. За да може да оцелее, да живее, да го бъде, този първи човек е трябвало да стане, да бъде физически силен. “Първобитните” условия на живот са го направили такъв. Придобиване на силата при него е принудително, а не пожелателно както е в по-късния етап от неговото съществуване.

    Условията на живот съчетани с човешката любознателност са стимул за умственото човешко развитие. Паралелно с физическата сила се развива и усъвършенства мисловната във времето. Умствената сила е по-силна от физическата сила, защото благодарение на ума, на човек все по-малко му се налага да използува физиката си, която губи своята първичност и себичност. Човекът Херкулес със своето мускулесто телосложение и котешка пъргавина вече е заместван от физически слабия но умствено силен човек, чиито умен поглед към света минава през диоптър-ните очила. Физическата сила става все по-излишна в битието на човека. Все повече умът решава и оползотворява живота му.

    Третият времеви период в развитието на човечеството е приоритетно духовен. През началния, битово-първичния /първобитния/ човек е богат физически - духовно беден е. През втория, умствено силния, физиката закърнява, умът се обогатява, духът се появява. През третия-духовно силния, необходимост от физическа сила отсъства. Необходимостта от сила на ума намалява при наличие на сътворени от него мислещи неща в много отношения превъзхождащи го като бързина и точност на мислене, както и на обем съхранявана информация!

    А какво става с духа в неговата крайна фаза на развитие и усъвършенстване, когато първите две степени на развитие са в завършена фаза! Когато за човешкото съществуване отсъства необходимостта от физическо и умствено наличие, вследствие на което те се обезсилват, закърняват, разболяват се, умират, ...изчезват. И физически без-силния и умствено без-ум-ен човек изчезне? Ще се превърне ли той в нематериален дух? И този дух дали е еволюционно-човешки или ще е революционно-глупешки? Чрез божествено възкресение ли ще е или чрез сатанинско унищожение ще бъде?

    Всеки човек има претенцията да е силен! Или физически, или мисловно, или духовно, или комбинирано с две, или с трите е тази негова претенция! Доколко обаче тя има покритие може да се съди по делата на физиката, на ума и на духа. Не и заявена само от устата в първо лице, единствено число. Претенции от рода: “Аз направих /с физиката си/”, “Аз измислих /с ума си/”,  “Аз дадох-ощастливих /с духа си/”  не са на физиката, нито на ума, а са още по-малко на духа. Те са предназначени за слуха на потърпевшите от наглостта на изричащия ги. Скромността на действително направилия, измислилия, даващия, му забранява да ги заяви, себе си да открои над другите, което го краси-не го грози. Красотата като антипод на грозотата е човешка същност, характерна за третия, духовния стадии на развитие на човешкото общество. Физически наглият е част от първия, умствено и духовно недоразвития!

    -Физическата сила на човека е била необходима, за да оцелее!

    -Умствената сила на човека е необходима, за да живее!

    -Духовната сила в човека ще бъде необходима, за да бъде!

    Каква обаче сила е необходима на човек, за да пребъде във времето и в пространството? Освен трите фази на развитие, явно трябва да се появи и една четвърта фаза, която трябва да е обединителна и което е много важно-да е оздравителна.

    Човешки недостатък е, че когато постигне нещо, той не го цени и не се стреми да го съхрани. И да го използува докрай /до края на живота си, до края на живота му/. От силата на физиката си той не бива да се отказва, въпреки че има заместващи я технически съоръжения. Силата на ума му не трябва да закърнява, ако че има вече мислещи вместо него машини. Силата на духа като заместваща предходните две негови същности, човек не трябва да ги игнорира, а трябва да ги узурпира и допълнително развива. Духовно силен човек може да бъде само човек със здраво, жизнено тяло и с жив, вперен в бъдещето ум.

    Всеки човек може да бъде физически силен, умствено силен и духовно силен! С физиката, с ума и с духа, обединени и настанени у дома, човек само тогава ще пребъде. 

14 декември 2009г.