/живот - труд/
      Десетте Божии заповеди са приоритетно подредени по своята тежест! Първите четири са за отношението на човека към автора им-Бог-Отец, без които следващите шест са неизпълними. Шесте започват с първата, най-важната, за семейството /Почитай майка си.../, следвана от за живота /Не убивай/, за морала /Не прелюбодействай/, за собствеността /Не кради/, за доверието /Не лъжесвидетелствай.../ и за изкушението /Не пожелавай.../! Не изведени “пред скоби”, а скромно изброени в стих от Евангелието!
С тях Бог е казал каква трябва да бъде човешката дейност тук, долу, на земята. Ако човек е вярващ и приеме за свое ръководно начало първите четири заповеди, той ще изпълнява и следващите шест! А когато те станат ръководно помагало в неговия живот, какво му остава освен честно да се труди, за да живее! Щом не обсебва чуждо, той трябва да заработи и заслужи свое! А това може да стане само с честен труд и морал към себеподобните. Така че, в основата на отношението ни към Бога стои трудът, който се възпитава-насажда в детето от най-ранната му детска възраст в семейството! От бащата и майката зависи по какъв път ще тръгне то! И обратно, ако те не са научили детето си на труд и то е принудено да лъже, краде, мърсува, убива, за да съществува,  като негова отплата те получават не почит и уважение, а отхвърляне, срам и унижение!

Животът е труд! Умствено-физически, духовно-психологически!

      Да се трудиш-значи да живееш! Само когато честно и почтено човек се труди, само тогава има смисъл животът му! Трудът, респективно животът като такива имат две измерения: труд-живот, който създава и гради и живот-труд, който развращава и руши! Чрез трите области на човешкото битие : физическо, умствено и духовно, като духовно психологическата настройка на човека е най-важна към вида труд и към живота като цяло. Дали това, което прави радва и стимулира човека или го отвращава и презира! От това зависят и резултатите от извършено-свършеното!

      Срамна работа няма!  Освен че е необходимост, трудът е и средство човек да докаже себе си морално и професионално! Така че достойнството на всяка работа е в нейното изпълнение! Достойнството на всеки човешки живот е как човекът се реализира на работното си място! Спазвайки законите дадени му от Бог или престъпвайки ги.

      За да бъде човек в политиката, той трябва да е доказан морално и професионално, защото просперитетът на една общност зависи от управниците й! По резултата от труда на кандидата преди изборите,  избирателите могат двустранно да го оценят и изберат-преизберат или отхвърлят. Само “по делата те могат да го опознаят!”  Ако делата му са Богоугодни, то и резултатът е достоен за подражание и обратно, ако те са основани на лъжи, убийства, присвояване,...неговата вяра в Бога е фалшива и лицемерна и той не трябва да бъде в политиката! 

      При всеки изборен процес, без значение за какво е,  има две страни : избиращи и избирани. На него се оценяват не само избираните, но и избиращите. Ако едните са с Бога трябва и другите да са! Ако избирателят избира доказан лъжец, крадец, вън от семейството развратник,...то и той в някаква степен е такъв! Ако избираният е професионално доказан негоден или негодник, то и избиращият му е такъв в своята работна област! При демократично управление на една общност, отговорност за живота в нея солидарно носят и двете страни! И общността живее живот, който заслужава!

           ТРУД-ЖИВОТ В ИКОНОМИКАТА

      За да бъде човек в бизнеса, той също така трябва да бъде морален и професионален. Аналогично на политиката и тук има две страни: собственик и наемен, ръководител и изпълнител! Моралната  и професионална обвързаност на двете страни е налице! Отговорност за резултатите от производствената дейност имат и двете страни! Без значение в коя област от живота е тя. За храни, стоки, битови или информационно-възпитателни услуги! Ако собственикът-началникът не ръководи-работи морално, а наемно-подчинените не възразяват и се съгласяват, то и те в някаква степен стават такива. Ако професионализмът в двете страни: ръководител и изпълненител отсъства, то бизнесът като переспектива е обречен! А от там и животът на хората, които зависят от него са обречени на морална и материална беднота!

         ТРУД-ЖИВОТ В ПРАВОРАЗДАВАНЕТО
 

      Като аналог на Божия съд, в земно-човешкия съд хората трябва да са морално-професионални, защото именно те съдят отклонилите се и престъпили шесте Божии заповеди! И тук процесът е двустранен: обвинител-защитник, обект-субект на престъплението. Отсъждането виновен-невинен е в ръцете на съдията, чиято роля го поставя на най-високото иерархично стъпало в обществото! Така както Бог е един и неговото решение е крайно Свише, така и решението на съдията е крайно на земно-човешко ниво! И затова съдията не трябва да греши професионално и да е с Бога морално, защото над него и след него е Божия Съд!

        ТРУД-ЖИВОТ В ДУХОВНАТА СФЕРА

      И в нея има две страни: проповедник-миряни, вярващи и атеисти. Атеистите смятат, че са отговорни само пред човешкия съд, за човешкия си живот, докато вярващите са убедени, че страхът от Божия съд в духовно вечния живот ще ги предпази от човешкия съд!Има ли престъпление - има наказание. За да няма наказание трябва да няма престъпление!

      Освен трудът като норма на живот, необходим е и смисъл на земния ни, от Бога даден живот. Десетте заповеди дават нормата и това е необходимо условие за живот, но съвсем не е достатъчно! Изпълнението на Божиите заповеди се съотнасят до материалната част-трудът и резултатите от него! До дейността на човешкото тяло и частта от ума-рожба на материята мозък, която е ориентирана към труд-живота му за една все по-съвършенна заобикаляща го среда! Към цивилизоване на средата в която пребивава, но не и към очовечаването на самия човек!
 

      Усъвършенствнето на взаимоотношенията между хората дава смисъл на човешкия живот. Бог е един, а човеците са все по-много! Бог е любов и тази любов е за между хората! Всеки човек приел Бога в себе си, приема и нея! Приема я заради другите, които са около него и живеят с него! Чрез духовното, човек усъвършенства  себе си, става човек! Чрез духа и частта от ума свързана с духа човек се стреми към съвършенството на Създателя си! Към Бога!

      Трудът в духовната сфера не е материален труд, който се проповядва, оценява, продава! Той е  чисто духовен и като такъв, човек трябва да го освободи от материалното! Той не трябва механично да се проповядва, изповядва и материално остойностява, защото това го принизява и го прави земно-материален! А той е Небесно-Божествен!    

                             16-09-2007