Изкуството да бъдем изкуствени,

а не естествени

БПЦ е отделена от държавата България!

Вярата в Бог е отделена от хората в България!

    Човек е създаден естествен в пълния, и в преносен смисъл. В пълния, като първия човек появил се на земята-Адам според Християнството и в преносен смисъл-при раждането на всяко бебе. Първият човек сигурно е бил създаден да бъде естествен в постъпките си. Изкушението от Ева го е направило изкуствен. И той, заедно с изкусителката си-Ева, днес са длъжни да се стремят да бъдат естествени в действията си:

        Да бъдат естествени, а не изкуствени спрямо резултата от дадеността им да формират семейство, род, народ, Родина. Като се започне от най- малката общностна клетка-семейната, та до общонационалната. Почитта на детето към родителя, съгласно 5-тата Божа Заповед, на пациента към лечителя, на ученика към учителя,…на еноряша към проповедника!

    Да бъдат естествени, а не изкуствени материално в отношението към себеподобните си. Недопустимо е да отнемат чужд, от друг роден живот. Изкуството да убиваш е отречено в 6-тата Божа Заповед.

    Да бъдат естествени, а не изкуствени при продължаване на рода им. Не и за прелюбодейно грехопадение-записано като 7-ма от десетте Божи заповеди. Да бъдат естествени в дадеността си от гледна точка на човешкото възпроизводство.

    Да бъдат естествени, а не изкуствени материално в отношението със себеподобните си. Неестествено е да отнемеш чужд, от друг заработен имот. Чуждо да не крадеш, а със собствен труд да произведеш казва 8-мата Божа Заповед!

    Да бъдат естествени, а не изкуствени взаимоотношенията мисловно със себеподобните. Открити и честни отношения, а не такива изградени в лъжа. Деветата Божа Заповед забранява това.

    Да бъдат естествени, а не изкуствени помислите на човек спрямо ближния му. Да пожелае чуждото е не по-малко осъдително и затова то е записано в 10-тата Божа Заповед.

    Да бъдат естествени, а не изкуствени са гореизброените от 5-та до 10-та  Божи дадености на човека. Не е изкуство да бъдем естествени, защото естествеността е даденост. Изкуство е да бъдем изкуствени, за съжаление. И днес, мнозинството от човешкия род облада изкуството да бъде изкуствено, за което не са необходими усилия.  Да промени дадеността си, благодарение на глупостта си! Напук на Създателя, Покровителя, Спасителя си.

    Изкуството да бъдем изкуствени, а не естествени

Тялом

по повърхността

е видимо за човешкото око. По повърхността, в повечето случаи, водени от глупостта! Човек да изложи на показ голяма част от дадеността си при едни, да покрие своята даденост при други. Показността е рожба на надменността, защото дадеността, каквато и да е тя е лична, а не обществена. Особено когато показността е гарнирана с рисунки, мазила и с железа. Прикритостта е лично, неукоримо човешко право и то не може, а и не трябва да бъде насилвано. 

    Изкуството да бъдем изкуствени, а не естествени

Тялом

 във вътрешността

е невидимо за човешкото око. Във вътрешността, при всички случаи водени от глупостта, защото пагубно за тялото е тя. Изкуство, човек да поеме през троицата си: уши, нос, гърло изкуственото! Да слуша и чува кресльовци-лъжи, да диша отровни миризми, да гълта изкуствени храни. Всяко едно поотделно и всички взети заедно не са естествена даденост, а са изкуствена придобитост. Като се започне с лъжите, които консумираме, през  въздухът, който дишаме, та до храните, които ядем и течностите, които пием.    

    Изкуството да бъдем изкуствени, а не естествени

    На човек му е дадена възможността да мисли, преценява и решава за себе си и за около него си. Да разсъждава естествено-мисловно, а не лъжовно-лицемерно. Изкуството човек да има изкуствена, а не естествена мисъл е бич на днешното изкуствено общество, защото върху мисълта се крепи света! Ако мисълта е естествена, естествен ще бъде и животът на човека. Когато обаче, тя насажда изкуственото в живота му, тогава животът му се усложнява, разболява и преждевременно прекратява.

    Изкуството да бъдем изкуствени, а не естествени

    На човек му е дадена възможността да чувства и изживява, както и да разграничава двете противоположни състояния на същността си като човек. Същностни състояния дължащи се на плътта или на духа!

    “А делата на плътта са явни: блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнования, ярости, партизанства, раздори, разцепления, пиянства, пирувания и тем подобни, за които ви предупреждавам, както ви и предупредих, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство.“ /Г 5: 19-21/ 

    “А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, верност, кротост, себеобуздание, против такива неща няма закон.” /Г 5: 22-23/        

    Не случайно духовно-плътското завършва с крайността пирувание, добило гражданственост като “Пир по време на чума!”, а духовно-духовното със себеобуздание, което съхранява естествената даденост в човека.

    Естествено е изкуственото в човека, лишен от дадеността си да бъде естествен. Всеки, който е загърбил гореизброените шест Божи Заповеди е изкуствен в същността си, нещо което не вещае нищо добро за бъдещето му в тази, дадена му естествена среда. Човекът и средата , в която е обречен да живее трябва да са в съответствие. Средата да съответства на човека и обратно, човекът да се съобразява с дадеността на средата. Ако той не я прави изкуствена и тя няма да го превръща в човешко подобие. Съжителството им е наложително! Съвместимостта им е задължителна!

    По своята същност, животът е естествена даденост. От зачеването и раждането, та до преселението му в Отвъдното.Как човек ще го изживее: естествено или изкуствено, ето в това се крие смисълът на човешкия живот. Дали той ще го живее в своята естествена даденост или ще вегетира в придобитата си изкуственост!

    В своята същност, смъртта е преселение от един вид живот-земният в друг вид живот-Небесният! За земния живот, човек има яснота, докато за Небесния има:

    -предположение за едни с разширен умствен кръгозор,

    -увереност за други с уголемен духовен кръгозор.

    -отказ от трети с ограничен умствен и отсъствие на духовен кръгозор.

    Разширен, уголемен или ограничен човешки кръгозори относно умствената и духовната му същност разделя човешкото общество. И не само го разделя, но и противопоставя разбирането му за смъртта. Крайна ли е тя, или е безкрайна?

са естествена даденост! Не случайно съществуването на човек е осигурено от дадеността му-земята. С храната-земеделието като първи негов приоритет! С водата, която излиза или се извлича на повърхността на земята! С необходимия дихателен обмен кислород-въглероден двуокис /човек-растителност/! Както и всичко, което се добива от земята! Откъсването на човек от повърхността на земята го променя в негативен план. Многоетажните жилищни домове, които събират различни хора са вредна изкуствена придобитост. Многоетажните бизнес офиси-също. Колкото офисът е на по-горен етаж, толкова обитаващите го са по-вредни за хората долу, върху земята. Планетата Земя е естествена даденост, както и човекът обитаващ я. Дадеността и на двете страни трябва да се съхрани, ако те искат да имат мирно съвместно съжителство. Да не си вредят един /човекът/ на друг /земята/. Човешките “клизми” и земните катаклизми са еднакво вредни за двете страни.

20 октомври 2011г.