Възнесение

    Господ-Бог Исус Христос Възкръсна от мъртвите и в продължение на четиридесет дни Той беше между хората. Явяваше се на учениците си в свой образ и подобие и на четиридесетия ден след смъртта си се възнесе и седна от дясната страна на своя  Всемогъщ Бог-Отец!

    Аналогично на Божественото, четиридесет дни след смъртта на всеки човек, духът му битува между хората и на четиридесетия ден той се възнася-преселва в отреденото от начина му на живот място! В “Място светло, място злачно,...”  или там, където няма душевен покой, а има душевни терзания за стореното и пропуснато по време на земния му живот.

    Библейските Рождество Исусово, Възкресение Христово, Възнесение Господне са ни дадени от единния Бог Отец, Творец, Повелител, Спасител, за да се върнем към извечните Божествени ценности, които човек в своето несъвършенство игнорира и отпочна открито да толерира животинското в себе си. А той все пак е човек сътворен по образ и подобие на Бога. На него му е вменена длъжността в живота си да се стреми към съвършенството на своя Творец и всяко отклонение от този път изкривява истината за живота му! Не са случайни дадените ни от Господ Син думи: “Аз съм Пътят, Истината и Животът!” 

    Велик ден е Възкресението, защото от него хората разбират Божествената същност на Човека Исус Христос, който донесе ново завещание за живот на човека. Стар-о Завет-ното “Око за око” замени с Нов-о Завет-но “Бог е любов” и който вярва в Него и се страхува от Неговата присъда трябва да приема неговите канони и изпълнява неговите закони-десетте Божии заповеди.

    Не по-малко велик ден е Възнесението-Спасовден, защото в него е заложено спасението на човешкия род. Преселвайки се в Отвъдното, човек да бъде спасен-да има вечен покой, или да отиде за осъждане и душевно изтезание.

    “Не изговаряй напразно името на Господа-твоят Бог!” гласи третата Божа заповед! Съзнавам, че сега и до тук, аз многократно го изговорих-написах, с което явно престъпих Заповедта! Съзнавам и признавам, че не малко и от останалите заповеди и не един път съм престъпвал, за което дължа покаяние и надежда за спасение. Разбирам, че престъпването на заповяданото ни Отгоре от хората, които ме заобикалят е също така неизбежно, защото човек е несъвършен и нищо лошо не му е чуждо. Но всички ние сме на този свят с визия за развитие и усъвършенстване на себе си и на заобикалящия ни свят. Не за духовно падение и рушене на източниците ни на живот! Тази наша мисия ни е дадена-заповядана! Животът си е наш и всеки от нас, сам за себе си трябва да реши как да го изживее, като преди това трябва да си изгради миро-глед! Как гледа на света, след като преди това задължително се е вгледал в себе си, ръководен отново от Библейското “Не търси сламчица в чуждото око, а виж гредата в своето око!” Само така и само тогава всеки от нас може да води Богоугоден живот. Живот на преклонение пред Чудотворното! Живот на съзидание спрямо околното! Живот получен от родителското и завещан на потомството!

                       28 май 2009г.

                        Спасовден