И мен майка ме е родила!
И теб майка те е родила!
И всички хора майка ги е родила!
И Господ Исус майка го е родила!
И сатаната Бог го е родил!

Бог е родил Господ Исус като символ на истината, а е родил-превъплатил Сатаната, като проводник на лъжата. И не само на нея! Истината и лъжата! Два антипода, между които всеки един човек, вече роден, по собствена воля може да избере как да живее. Къде да позиционира своя живот: по-близо до Господа или по-близо до Сатаната! По-близо до истината или по-близо до лъжата! Да бъде по-близо до любовта или по-близо до омразата и завистта? В началото с майката и бащата, а после с и извън тях.
Всеки преди да бъде роден обаче, трябва да бъде заченат. Непорочно ли е това зачатие като това на Господа или е следствие на човешко сатанински порок? Зачатие, дело на любовта, ли е или е дело-на похотта. На това в естествената светлина на показ.
Зачатието е дело дадено на човек Отгоре, от Небесата, за да го реализира долу, на земята! За да има продължение на рода. На човешкия род, а заедно с него и всичко около него.
Зачатието е начало на живот, а като всяко начало, от него много зависи продължението на този живот, както и на неговия край. Така че, на родителите на заченатото е вменена огромна отговорност. Дали ще се роди? Как ще се роди? И което е много важно какво ще се роди?
Зачатието може да бъде пожелано като следствие на любовта или случайно, а защо не и насилствено дело на похотта. Първото е с радостно очакване, другите са с желано прекъсване още в зародиш на нежеланото.
Всяка нормална жена очаква с нетърпение най-важното си предназначение-да бъде зачената майка. Да даде живот като начало на нов род. Една с притеснение, друга с огромно удовлетворение. За една вестта е блага, за друга е горчива.

Благовещение е!
Ден, в който Дева Мария е получила благата вест, че в утробата й ще бъде заченат Божият син, който да спаси затъналия в похот и грехове човешки род. Случайно или не денят е неделя-25 март и в сутрешното „Насреща” по ТВ 7 с водещ „топ-журналистката” Люба Кулезич, пет жени майки: едни оженени, други разведени, трети на свободна любовна практика, четвърти не знам с каква биография, защото отсъстват в Интернет пространството се изживяваха като морални съдници на материалното в българското общество. Морални относно материалното и то на този свят женски, майчин празник! Що за жени, що за майки, що за Божии създания са те?!? Монтирани на екран с микрофон в ръка да възпитават българското племе. На какво обаче?
Люба Кулезич, Светлана Шаренкова, Дияна Дамянова, Татяна Буруджиева и накрая като капак на падението-Ренета Инджова. Моят родителски съвет към всички вече майки, както и към тези, които предстои да станат такива е да видят-чуят това предаване излъчено на този светъл женски празник. За да не станат, да не бъдат като тези дами развихрили се в българското публично пространство със своите дела. Минали и настоящи. Дела заключени в биография-автобиографията им!

Третата българска държава
беше зачената с История Славянобългарска, написана през 1762г от отец Паисий Хилендарски. Тази година и тази книга може да се смятат като зачатие в утробата на Османската империя на днешната българска държава. Много дълга и мъчителна беше бременността. Не за майката обаче, а за отрочето в нея. На революционното му израстване от Раковски до Бенковски и еволюционното му осъзнаване с Левски. И когато Цариградската конференция на Великите сили през 1877г. подготви нормалното раждане на целокупна България с целокупен български народ, беше извършен преждевременен секциум на Турската империя през 1877-78г. на все още недоносеното бебе-България. Беше отрязано и извадено на бял свят само две трети от бебето България. Про-руската Мизия и про-турско-руската Тракия, а третата му част-Македония беше оставена-забравена в затворената вече утроба на Турската все още империя. Това така наречено рождение-освобождение на България донесе всички български беди за държавата и народът й през последните 135 години. И днес сме свидетели как никой от нас не е на мястото, което му е отредено. Както на мъжът, така и на жената! Както на политика, така и на бизнесмена! Както на журналиста, така и на синдикалиста! Както на прокурора, така и на съдията! Както на…., така и на….!
Не на място бяха и въпросните дами на този свещен за тях ден. Със своята омраза към един, в защита на други! А омразата, както всички знаем е дело на завистта, че един знае, може и прави повече от друг. А другият вместо да се поучи, за да сполучи, в заслеплението си изпада в необуздана човешка ярост. Такава наблюдавах във въпросното предаване! „Дано, дано, дано да не стане професор!” кълнеше тя! Много жалко за въпросната майка на този свещен ден. Много жалко и за слушащите я-послушнички!

25 март 2012г.