Многобройни са делата Му!

Човек се ражда,

човек умира,

но да живее

не спира!

    Едно от делата Му е и човекът! Човекът като живо, мислещо и чувстващо същество. Човекът като Негово дело няма как да не е свързан със Създателя си. Една измислена и изработена от човека машина /кола, самолет, компютър,.../ е неразривно свързана с него. Тя е зависима от човека от създаването до изчезването й. От изработването на първия детайл, че и преди това, до претопяването й в доменната пещ, а и след това. Връзката на машината с човека е едностранна, мисловно-материална. Аналогично и човекът като Божие дело е зависим от Създателя си. От появата му на този свят, до изчезването му от него. От зачеването му в майчината утроба, че и преди това, до земната, респ. огнената му кремация, а и след това, той е зависим от Него!

        Връзката на човек с Родителя му е тристранна: цялостна, мисловна и духовна. За християните тя е:

    -Цялостна, чрез Бог-Отец, начертал Пътя му с,/а не без/ Вяра!

    -Мисловна, чрез донесената от Господ-Син, Истина с,/а не без/ Надежда!

    -Духовна, чрез Светия Дух за Живота с,/а не без/ Любов!

    -Три Свети троици и три съответстващи им същности на човешката природа! Освен това има:

    -Три форми на средата, в която пребивава човекът: твърдо, течно, газообразно /без наличие на едно, две или на трите, той е обречен/. 

    -Три са органите му за контакт с околния свят: очи; /уши, нос, гърло/; нервни окончания. Очи да вижда, биологично свързаните да чува, подушва, вкусва и нервни окончания да усеща болка, студ,....

    -Логично е да бъдат три формите на човешко съществуване: това преди раждане, земното му съществуване и онова след физическата му смърт.

    -Макар и преливащи се едно в друго, три са фазите на цялостната човешка същност по време на земния му престой: човек по един начин да мисли и обича като дете, по друг-като съзрял вече родител, по трети начин като помъдрял или оглупял прародител!

    -В тройка са и стойностите /физически, мисловни и духовни/, които заобикалят човека като такъв-две крайни и една по средата: крайно добро-Бог, крайно зло-сатаната и съдържащото се между тях добро-зло, например. Колкото по близо е то до Бога, човек е по-добър и обратно. Това в духовната сфера. В мисловната: умен-посредствен-глупав! В материалната сфера навсякъде има две крайности и междинна: висок-среден-нисък, близко-средно-далечно, лек-междинен-тежък и т.н.   

    Не случайно са дадени трите небесни троици, които са в основата на земното човешко съществуване: цялостно, мисловно и духовно. Три Свети троици на Единния Бог. Външният свят и възприятието му от човек са също по три, което сигурно не е случайно. И ето тук изниква въпросът за Бога. За Единния Бог и неговата тройна същност дадена в представите на човека. На рожбата-човек като цяло към Сътворилия я Бог! Не само като Бог-Отец, Господ-Син и Светия Дух, но като Творец

на целия Всемир.

    -Цялостната същност на човека: физическа, мисловна и духовна е творба на Единния Бог, който му е показал Пътят и му е дал Вярата и двете съдържащи се в десетте Негови Заповеди. Да вярва в Него съгласно първите четири Божи заповеди и да живее Богоугоден живот, съгласно останалите шест Божи заповеди, защото Вярата в Бога прави човека силен, а страхът от Бога го прави добър.

    -Мисловното в човека се отнася до Истината донесена от Господ-Син, заключена в Новия Завет и Надеждата, че човек може да се спаси, ако на десетте Божи заповеди се покори. Истина проповядвана от Исус Христос, разпространена от учениците Му и Апостолите на Божието слово. И надеждата, че при грехопадение има  средство за спасение и то е покаянието. „Покай се и ще се спасиш!”

    -Духовното в човека е свързано със Светия Дух така, че водещо в Живота на човека е да бъде Любовта. “Над всеки човек има ангел-пазител!” е народното поверие. Или “На този ангелите му липсват!”

    Не хоризонтално, а вертикално е изразен Божествения произход на Всемира, включително и човека като част от неговата същност. Бог-Отец с Неговите Път и Вяра, Господ-Син с неговите Истина и Надежда, както и Светият Дух с неговите Живот и Любов са само неразделни части от Единния Всемирен Бог, всяка от които има своя смисъл и присъствие в нашия, в човешкия живот. Това е Той-Единния Бог! За християните е както по-горе. За другите вероизповедания е по друг начин. Пътищата водещи до Него са различни, но Той е един и е всеобхватен, всесилен и неотразим. Някой би попитал, къде е Той и какъв е Той!  Един въпрос с много отговори, защото ние сме Негова даденост, така както всяко дете е даденост на неговите родители. Негова даденост е и всичко, което ни заобикаля. Именно с тези дадености човек трябва да се съобразява, а не да ги унищожава. Всяко посегателство върху тях е посегателство срещу Сътворилия ги. Унищожаването на гората, замърсяването на въздуха и на водата, ровичкането в земята и най-важното - убийствата и войната са посегателство срещу дадеността и те са осъдителни кое по-малко, кое повече от Твореца! От Единния Бог! Тези отклонения от дадеността ги няма в трите Свети троици. Там има само онова, което човек трябва да следва като Божие създание. И да не се отклонява от Него!

Висини и дълбини

    Раят е на светло във висините, адът е на тъмно в дълбините гласят народните поверия. Рай-ад! Бог-сатана! Висини-дълбини! Добро-зло!  Това са противоположни крайности в представите на човек. Крайности, недостижими за който и да е човек. Достижими са само за Бога в едната и за сатаната в другата крайност.

    В духовната област, човекът е винаги по средата. Притежава малко или много и от двете. Не може да е само лош-има и мъничко добро в него и затова не само адът е за него! Не може да е само добър-има и зло в него, поради което не само Раят е за него. От значение е колко добро е сторил и колко зло е сътворил на земята. Съвършени хора няма!     

    В мисловната област, мястото на човека е между висините и дълбините. Във висините, в безкрайно голямото-Космоса и в дълбините, в безкрайно малкото /атом, неутрон, позитрон, неутрино, ню мезон и т.н./. Човек не може да съществува без кислород, вода, храна в Космоса, а навлизането в дълбочина на материята неминуемо ще се окаже гибелно за него. Днешните атомни катастрофи ще са като детска игра в сравнение с това, което го чака все по-навътре в материята. Прекрачване скоростта на светлината в земни условия /тунела в Швейцария/ е едно от тях.

    В материалната област нещата са земни и те се отнасят до ежедневния живот на човека. Колко дейността му е отдалечена нагоре или надолу спрямо повърхността на земята в пълния и преносен смисъл. Стремежът на човек да се издигне в йерархия, която носи обществено признание и по-високи доходи го качва във висините! Кабинетът му да се мести на все по-висок етаж в небостъргача на банката, застрахователното дружество, корпорацията, където получава все повече власт над тези по-долу. И обратно, хората които се спускат все по-надолу в дълбините на земята-минните шахти са с все по-малко власт, признание и с по-ниски доходи, неотговарящи на произведеното от тях за обществото. Във висините или в дълбините ли е мястото на човека? Нито в едно от двете! Мястото му е върху земята, където е дадеността му за живот. И малко нагоре във висините, както и малко надолу в дълбините, но не прекалено много. Пример за прекомерното етажно извисяване е разразилата се финансова криза днес от финансистите по горните етажи на финансова власт. Причина за зачестилите земетресения напоследък е образуването на огромни празни подземни пространства, които се уплътняват със свличане на земни маси, защото земята празни пространства не търпи.

Единния Бог

е в човека и за човека:

    -В човека е за да направлява и осветлява ежедневието му.

    -За човека е с онова, което го заобикаля в реалния свят и  което осигурява битието му на живо, мислещо и чувстващо същество.  

    -Единен е йерархично! Всяко начало има един създател. Във всяка дейност има един началник!

    -Бог е, защото е едновременно Творец и Съдия изпълнител!

20 януари 2012г.