Спасов ден е! Ден на спасението на човешкия род според някои. Ден като имен ден за други. Или ден за празнуване с чалга, бира-скара и всенародно веселие на Бакаджиците Ямболско и в с. Мрамор Софийско, завършило с прегазени и катастрофирали живи човешки същества. На Спасов ден е станало това-не на Възнесение Господне, така ни информира един универсален журналист богослов обитаващ телевизии, радия, вестници. Де където и за каквото имат нужда от него, там е!
Думичките Бог, Господ, Рождество, Възкресение, Възнесение,.... отсъстват от родното ни публично пространство. Думичките: Коледа, Великден Спасовден, Гергьовден....присъстват “от нема и къде”! Не възродени, а изродени от човешкото ни битие думички! Това вече не са Божествени празници за българина, а са празнични делници за наяждане след дълъг принудителен пост и напиване за макар и за миг забрава на скотския ни живот. Да се откъснем от безсмисленото си съществуване “ден за ден”, година след година и така до свършека на земното ни пребиваване! И всичко това с периодично поднасяна ни измамна перспектива, рухваща и водеща до още по-голямо падение и по-дълбоко потъване в отказа си да бъдем нормални човешки същества! Въпреки примера, който имаме пред себе си в лицето на хуманния Запад и варварския Изток.
Има класации за какво ли не! Трябва да има класация и относно най-важното в земния живот на човека-отношението му към същността на живота. Три са групите хора в отношението им към Бога и Неговите производни. Не християни, мохамедани и идолопоклонници, които са верската структура на човешкия вид. Такова деление е грешно и недопустимо, защото за вярващите Бог е един, само пътят към Него е различен при различните вярвания. “Светата земна троица” относно Божественото за човека почива на друг принцип, а именно:
-Открито атеистична група хора, които отричат съществуването на Бог, въпреки задънената улица, до която стига човешкото познание. Това е групата на малко знаещите, при които материалното, а не мисловно и още по-малко духовното е водещо в живота им. За тях властта или парите са смисъл на живота им. Имат ли едното-имат и другото и за какво им е да си блъскат мозъците и да се отдават на чувствата си, когато могат да ги купят, покорят, да ги имат и двете. Това обаче води до мисловно затъпяване и духовно оскотяване. “Без Бог, без господар, земята ще бъде рай, ще бъде!” е тяхното верую. И думичката Бог си отиде от публичното им пространство, но и раят им се превърна в Ад.
-Прикрито лицемерна група “вярващи” атеисти, за които Бог е само средство, а не същност! Средство да се сдобият с власт, а от там със сгради, земи, гори, води, подземни благини. Черква и църква при тях са омесени в едно цяло. В тази група мисловното на атеиста го кара да злоупотребява с обвивката-черквата, която е само една сграда, докато църквата е духовната същност освещаваща сградата. Няма ли я
църквата, няма смисъл и от сградата: черква, джамия, катедрала,
синагога. Няма ли Бог вътре в човека, черкуването му е за пред хората.Много Много по-истинска е вярата изповядвана от протестантите в най- обикновени места и салони. Неестествено също така е противостоенето на различния път към Бога-верите един на друг, което води до верски расизъм и изроден тероризъм в името на разчленения вече единен Бог: на Алах и Неговия Пророк Мохамед, на Бог Отец и неговия Господ Син Исус Христос, на...и така до края на света! На човешкия, не на Божия свят!
-Има Бог и нашият живот е подвластен Нему-това са хората в третата група! Кога, къде, как и като какъв ще се роди човек и къде, от какво, как и защо ще умре не е човешко дело. Човешко е как ще живее между тези две състояния, в което се корени истинската му вяра в Бога. В този отрязък време, на Бог човек се уповава, с Него той се съобразява, от Него се страхува ако прекрачи заложените от Него повеления в човешкия пътеводител-Светите писания. Тях трябва човек да познава, с тях да се съобразява, написаното в тях, истински вярващият изпълнява.
Три групи хора в отношението си към Сътворението на света. Три преливащи-преселващи се от една в друга група човешки същества. Едни напред и нагоре към възраждане, други назад и надолу към израждане. Всеки сам за себе си индивидуално се присъединява-причислява към някоя от тях, отчислявайки се от съседната. Така една група намалява за сметка на друга, която се увеличава. Материално в първата, мисловно във втората или духовно в третата? Обогатява ли се или обеднява материално, мисловно, духовно? За един човек едно е стойностно, за друг е глупаво и непристойно да бъде там, където не е.
Къде и какви сме българите днес?
Преди 1300 години българите са нападали, убивали, завладявали и със сила са налагали варварството си над други народи! Не са били с Бога тогава. Не са били с Него и други дошли от Изток като нас: хуните, по-късно турците, а още по-късно-русите.
Преди 130 години вярата в Бога обедини български РОДове в български наРОД пожелал своя РОДина. Последвалото така наречено освобождение през 1878г. е донесло материално и мисловно разединение на преди това мисловно и духовно обединените българи.
Преди 65 години второто също така наречено от някои освобождение през 1944г. унищожи духовното, увреди мисловното, възроди материалното в българина. И затова днес:
-жертвите на освободителите-духовно освободените обитават първата група.
-рожбите на освободителите-мисловно увредените обитават втората група
-освободените отпреди освобожденията, чрез семейна приемственост са съхранени в третата група.
Българската църква построи черкви отпреди освобожденията. Наследените от БПЦ черкви не могат, а и не трябва да са средство за легитимацията й като Църква днес. Така че, днешната злоупотреба с преди построените от църквата сгради и имоти не е дело на духа. Дело е на плътта и на мисълта. На извратената, алчната им мисъл.
Ден на траур е днешния ден, в памет на преселилите се в Отвъдното вчера, на Спасовден! На Възнесение Господне!
Памет българска!
29 май 2009г.
