Страстите български

/агнешкото, козунакът, яйцата,…горивата/

    В страстната седмица сме! Исус Христос е вече в Божия град Ерусалим. Посрещнат на Цветница от ликуващо множество пеещо „Осанна в небесата”. Дни по-късно, същото това множество превърнало се в тълпа крещи: „Разпни го! И го разпнаха”, след като беше предаден-продаден за тридесет сребърника. Страстна седмица ознаменувана с Божествен край-Възкресението!

    Единадесет ученици превърнати от Господа в учители разпространяват донесената Отгоре светлина.

    Единадесет митрополити превърнати от ДС в мъчители разпространяват родената тук, долу, тъмнина.

    Едните роби на светлината, другите на тъмнината! Един от първите-Юда го изкуши материалното и се пресели при лъжовното. Единадесет от вторите си останаха „по места”. При Господа имаше избор-Юда избра да бъде предател, в ДС „няма мърдане”! В Божията църква има тържественото Възкресение. В Максим-овата църква няма каквото и да е просветление! Небесната църква и земната църква. Едната е духовна-за истината, морала и любовта между човеците, другата е материална-за цената на агнешкото, горивата и на яйцата! И за завоюване на властна позиция носеща материални блага!

    Четири млади момчета от ДСБ бяха удостоени с вниманието на националния ни ефир, за да се изявят. Да станат известни без да съзнават с какво и върху какво градят тази своя известност. Ако стъпиш върху авторитета на Костов може да те качат на не един екран. Иначе едва ли някой би те забелязал-отбелязал! Това тяхно действие се нарича черна неблагодарност, както и политическа недалновидност, граничеща с младежка глупост. Много по-стари и по-опечени в политиката личности бяха употребени и захвърлени на политическото бунище. Спомням си един мастит психиатър стори такова самоубийство и от възхищение към неговата персона до вчера, днес той се ползува с презрението на вчерашните си обожатели. „Това, което човек сам си направи, никой друг не може да му направи!”   

    Човек не може да избяга от собствената си биография, особено когато той е публична личност. Когато от неговото поведение зависи съдбата на много хора. В нормалния западен свят, животът на политиците е на вниманието на обществото като цяло. До най-малките подробности, като се има и в предвид, че „Крушата не пада по-далече от дънера си!” А какъв дънер е семейството на Андрей и Климент Пръмови-синове на Иван Пръмов-партизанин и първи секретар на ЦК на БКП  при Тодор Живков., чиито съпруги са Меглена и Уляна. Меглена Пръмова /не Кунева/ в политическия сектор, Уляна Пръмова-в журналистическия като шеф на БНТ. Както и Ирина Бокова, дъщеря на Георги Боков като шеф на световната ЮНЕСКО за наука и култура.

    Защо Меглена беше Пръмова, а сега е Кунева? Защо тя беше действащ член на НДСВ, а днес го загърби и е на път да създаде нова партия? Що за политическо поведение са тези промени в личен план? А в обществено-политически план, каква днес е оценката й на онова, което стори правителството на Симеон с блоковете на АЕЦ Козлодуй, с затваряне на досиетата на ченгетата, с дълга на Милен Велчев към държавата, превърнал се в бонус за него, с Николай Василев като министър на три поредни министерства, както  и за неслучилите се 800 дни на патрона й Симеон, изречени на 6 април 2001г.? Тя е публична личност и дължи тези отговори на българското общество. Преди да говори за бъдещето, тя е длъжна да се върне в миналото, чиито непосредствен участник беше тя. Или всичко това е: „Пито-платено!” и може да се започне на чисто. Да се трупат нови негативи за държавата ни. Миловидната й осанка не кореспондира със същността й! Думите й на европейски политик са откровено лицемерие, придобито в Пръмов-ото семейство.  

    И ето тук идва на дневен ред колаборацията между напусналите ДСБ момчета с все още в проект партията на Меглена Пръмова /не се срамувайте от семейството на съпруга си, г-жо!/. Необяснимо е как две семейства като Прошкови и Пръмови се обединиха на лична основа. Що за морал и що за нравствени ценности може да бъде това? Но явно в България вече всичко е възможно, когато има материални интереси. За властта и за парата! Нищо друго няма значение! Оправданието с демократизма като противовес на вождизма е за вътрешно успокоение на престъпилата своето собствено аз персона.

    Страстна седмица е! В началото с „Осанна”, последвана от „Разпни Го!” и завършена с Възкреси Го! Седмица за вътрешно човешко прозрение относно смисъла на земния му живот. За възхода и за падението му! За сатанинското предателство и божественото възкресение. Седем дни за духовно откупуване, а не за пазарно купуване на агнешко, яйца, козунаци,…горива. Покупко-продажба и на човешка съвест. Това винаги го е имало в човешкия живот. Защо обаче това се случва през тези, днешните дни, когато чувствата ни и мисълта ни трябва да са насочени другаде. Към страданията Господни, а не към желанията на тези момчета, които след като бъдат употребени ще бъдат изхвърлени от тези, за които днешният публичен дебат не е духовен, а чисто материален. Такъв, какъвто винаги е бил през последните седемдесет-ина години. За  които вярата в Бога е „Опиум за народите!”.

11 април 2012г.