От Изгрева до Залеза

на демокрацията

    Днес е Лазаровден! Утре е Цветница! Два чудесни пролетни празника. Единият с доказване на неограничените възможности на Господа! Вторият с тържественото влизане на Господа в обкичения с палмови /върбови/ клонки Ерусалим, посрещнат от множество радостни лица. Ликуващо множество пеещо „Осанна в небесата”, само няколко дни по-късно превърнало се в тълпа крещяща „Разпни го!”. И Го разпнаха! Това е един прекрасен пример на небесното в сатанинско превъплъщение на човеците. От божественото в греховното падение на човешкия род. От Осанна до Разпни го! От едната крайност в другата! От Изгрева на истината до Залеза на лъжата, или от изгрева на лъжата до залеза на истината? Кое от двете или и двете спохождат човешкия род  вече повече от две хилядолетия. И така до ден днешен е налице борба между Истината изпратена ни от Бог-Отец и донесена от Господ-Син и лъжата дело на сатаната. Божествената Истина одухотворена в небесната Осанна и нейното лъжовно кръстно разпятие втълпено на човеците от сатаната.

    Човешкият род като цяло и всяко общество в частност има периоди на възход и на падение. Има своята „Осанна”, в много от случаите последвана от „Разпни го”, за съжаление! И българското племе изживява този свой катарзис през последните двадесетина години. Близо един милион човешки същества на Орлов мост и по Цариградско шосе пееха „Осанна” на новопоявилата се демократична свобода на личността. „Осанна” за кого обаче, след като десетилетия наред носителят на Истината беше заменен с този на лъжата. Десетилетия наред множеството пееше „Осанна” на този върху мавзолея и се покланяше пред саркофага на онзи в мавзолея. А те, както и потомството им днес са изчадията на лъжата, каквито всъщност винаги са били. Именно те разпъват на кръст българското племе през последните двадесетина, петдесетина, сто и тридесетина години. Това „свобода на словото”, демократичен избор”, нравствени ценности, взаимопомощ, равенство пред закона,…са изпразнени от съдържание за тях  думи.

    На три пъти изгря българската свобода през последните двадесетина години. На три пъти българското общество пя Осанна! На три пъти след това го и разпъваха. По време на Живков-ата, Луканов-ата и на Виденов-ата зими. Въпреки тези разпятия, то, обществото отново на три пъти изригна своето „Осанна”: към Симеон-през 2001г., към Първанов през 2005г. и към Борисов през 2009г. Толкова пъти то беше подлагано на мним възход и на реално падение, че тази смяна на пик-падовете е вече негово естествено състояние. Тази игра „на иди ми-дойди ми” явно не е случайна!

    Ново-появяващите се нови партии, които заместват износените стари са дело на лъжците. И така докъде и което е по-важно-до кога това лутане из дебрите на обществено-политическия ни живот? Лутане, което обезверява обикновения човек. Прави го раздвоен и лесно податлив на външно въздействие. Вчера подкрепяше един, а после го захвърля на боклука, като по този начин и той самия се превръща в боклук. В маша в ръцете на сатанинското изчадие, което вече двадесет години непрекъснато повтаря „Разпни го”. И го разпнаха, след като въпреки неоспоримите му качества на човек,  политик, икономист, той е вън от реалната политика. Вътре са всички онези, чиято песен е  „Осанна, разпни го!” Двете съчетани в едно цяло като време и смисъл! Това го няма никъде по света. Има го само у нас. Има го само спрямо един човек, една личност, която беше активен участник в трите „Осани” случили се на българското племе. Нещо повече  беше непосредствен автор на тях. И като благодарност от неблагодарното получи своето „Осанна, разпни го” От всички и за всичко! Само един малък кръг все още неовладян от сатанинското е с него, е зад него.

    А може ли този кръг да зачене Изгревът на истината, или е само капка в морето на лъжата, заляла българското общество. Капка за пред Западния свят, че в България има свобода на словото, нравствени стойности, равенство пред закона, демократичен избор,…че има нормалност в ненормалното. 

    Цветница е, като предвестник на Великия ден, когато духовното в християнския свят трябва да възкръсне. Когато Истината ще надделее над лъжата! Доброто над злото! Божественото над сатанинското! Имаме цели седем дни, през които всеки от нас е длъжен да си даде сметка за изминалия свой живот. Да разбере кога и къде е бил през изминалите двадесетина, шестдесетина години. Къде и какви са били родителите му, родът му? Трябва ли да се гордее с делата си /им/, или да се срамува! И трябва ли да съхрани онова, което са му оставили като име и завещали като заръка?

08 април 2012г.