-България е източна от зачеването си като държава през 681г.!

-България става източно-православна с приемане на християнството през 861г.!

-България я правят източна при възстановяването й като държава през 1878г.!

-България я правят източна с отделена от държавата православно-атеистична църква след 1944г.!

-България остава източна с отделена от държавата православно-атеистична църква, но вече и двете олигархични след 1989г.!

-България и днес е източна във всяко едно отношение, въпреки че е член на западна институция! Делегираните в ЕС българи, в мнозинството си са източни атеисти, въпреки че се представят като западни вярващи европеисти, каквито всъщност те не са. Това че България е източна е огромен проблем на българина. Ако той не се отърве от източността си, за него няма бъдеще.

    Стогодишният Патриарх, чрез голобради момчета-синодали се грижи за духовното здраве на българина, подобно на стогодишната БКП как чрез голобради момчета-министри обгрижва материалното битие на българина. Преклонната възраст и на Патриарха и на БКП са духовно-материален проблем на българина, поради което те трябва да отидат в историята. Младежката възраст и на министри и на митрополити е материално-духовен проблем на българина, който той трябва да реши на избори, както правят демократичните общества.

след покръстването през 861г. са един от критериите за дълбочината на христовата вяра в българина. Строени, разрушавани и отново възстановявани! Съхранените от средновековието и разкритите от археолозите от древността потвърждават това. Храмове-монументи, конкуриращи дворците на владетелите. Храмове с чудесна акустика за църковно песнопение! Храмове с великолепна олтарна дърворезба! Храмове с изключително стенописно изкуство на библейски сюжети! Храмове, в които вярващите изповядват вярата си в Бога, където могат да помолят за опрощение на греховете, допуснати в ежедневния им живот!

    Отношението на българина през вековете към тези сгради е различно. Когато е бил свободен, те са монументални. Когато е бил поробен, те са се рушели или са били разрушавани. През турското робство, черквата не е можела да бъде по-висока от джамията и тя е била ниска, неприветлива, но обичана и масово посещавана. Въпреки забраните, до днешни дни са съхранени черкви и манастири, на които се възхищават много изявени творци на изкуството. След 1878г. и до 1944г. черквите са строени с всенародна любов и участие във всяко село, градче и район в големите градове. Манастирите са стопанисвани в естествения им вид. След 1944г. построеното и съхранено през вековете е оставено да се руши. Нещо повече, то започва да се използува не по предназначение. Манастирите са превърнати в туристически дестинации! В черквите свещеникът сам свещенодейства, защото вратите са затворени за миряните. Черквата се превръща в музейна ценност без предназначението, за което е строена. За да стигнем до наши дни след 1989г., когато рушителите на вярата обесиха кръстове на вратовете си така, че колкото по-голям и по-видим за околните е кръстът, толкова за по-вярващ минава индивидът. Набързо и поради това нечестно забогателите започнаха да строят черкви, които нямат нищо общо с каменните, огнеупорни монументи отпреди 1944г.. Нещо като продължение на панелното строителство. По това строителство може да разберем, че

са рожба на близкото ни атеистично минало и че това строителство не е Божествено-духовно, защото е строено от  пари със съмнителен произход. Със своя светски характер, то е по-скоро бизнес за строителите му. Бизнес е и промяната в богослуженията, при които се въведе парична тарифа за всичко. Не кой, колкото може и обича! Стигна се до там, че да има тарифа и върху броя на ударите от черковната камбана!

    Макар и много закъсняло, на дневен ред са ДС-досиетата на висшия клир и епископата, но не и на свещеничеството, което прави закона несъвършен. Нали духовниците ни са морала на обществото! Ако те не са морални, какъв морал може да се очаква от обикновения мирянин, който е поучаван, към Бога приобщаван в Божия храм от Божи служител, който е зависим от хора и институция, за които “Вярата в Бога е опиум за народите!”? Тази така изказана и налагана на другите десетилетия наред мисъл ги вкарва в ролята на богове. А те съвсем не бяха и не са такива с недопустимата си намеса в чужди съдби. Вярата в Бога е индивидуална-ето това трябва да разберат днешните ни духовни просветители. За съжаление много от тях са и

    -Вчерашни са в ролята на отрицатели на събратята си от другите християнски вероизповедания. От католическите и протестантски, които също като тях изповядват библейските ценности.

    -Вчерашни са след като вече повече от двадесет години не въведоха училищното запознаване със Светото Писание и най-вече с Десетте Божи заповеди, които са в основата на достойно изживян земен човешки живот.

    -Вчерашни са с методите на насилието при превземане на храмове и отлъчване на свои събратя от БПЦ все едно, че тя е тяхна бащиния. 

    -Вчерашни са със недостойното си служене на атеистичната власт и новопоявилата се олигархична каста. Днешните ктитори на черкви и манастири са “търговците в храма”!

    -Вчерашни са с мнението си относно човешката природа на Божието дело-отделния човек и всичко свързано със земния му живот. 

    -Вчерашни са с отказа си да бъде осветена дейността им на Божи служители чрез отваряне на досиетата им, ако имат такива. Да се види дали са служили на Бога или на мамона?

    Написах настоящето с пълното съзнание, че всичко това не е моя работа. Не аз, не който и да е друг може да съди, а само Бог може да наказва и да прощава! Така че,  прости ме Господи за току що извършеното прегрешение! 

04 януари 2012г.