като син и като баща

бащина отговорност!

    “Името краси човека” е желана от живота мъдрост. “Не името прави човека, а човекът прави името!” Човек го изпълва със съдържание. С какво съдържание обаче човек ще го напълни зависи дали той е спазвал Божиите закони и се подчинявал на човешките закони. Първите дадени му Отгоре, вторите написани долу.

    Човек носи името през целия си земен живот. Оставя го и на децата си. Едни да се гордеят с него, други да се срамуват от него! Така че, човек е длъжен да мисли не само за себе си, но и за това, какво име ще завещае на децата си. Такова, каквото е получил от родителите си или по-различно от него? Върху различието си струва човек да се замисли. Дали да го промени като го подобри или да го понижи. Като син получил обичта на родителите си, той обича децата си, а като баща той има отговорност към децата си, както неговите родители малко или повече са имали такава отговорност.

    По линия на баща ми, дядо Алексо и баба Латинка са имали пет деца: Еленка, Спас, Владимир /баща ми/, Добрена, и Кирил. По линия на майка ми, дядо Паун и баба Цвета са имали шест деца: Първан, Веселка, Паунка, Никулина /майка ми/, Гьоре и Милуш. Чудесни имена, в мнозинството си шопски, защото селата Мрамор и Негован са в шоплука. Като шопски потомък, аз се гордея. Като син на моите достойни с живота си родители, нямам основание да се срамувам от тях за каквото и да е. Мога само да се гордея с делата осветили името им. Бащиното и фамилно име аз нося с удовлетворение.

    Като баща само трите ми деца могат да решат дали могат да се гордеят или трябва да се срамуват от оставеното им име. Моя е отговорността, тяхно е правото. Обичта ми към тях е неподправена. Много бих искал отговорността ми към тях да е поне в поносими за един отговорен баща граници.

    За отишлото си от този свят наше дете: “Само добро или нищо!” Значи нищо! За останалите две: “Само добро или нещо!” Значи добро нещо! Това, че със съпругата ми Пенка ги родихме и гледахме е плод най-вече на нашата обич към тях. И на родителска отговорност, разбира се такава, каквато всеки от нас, а и двамата като цяло сме я е разбирали.

    Дъщеря ни Светла ни доведе от другия край на света-Австралия, втори, вече наш син-зет Стюарт Гула. Дариха ни с две прекрасни дами: Ния и Клоуи. Първото име избрано от майката, второто-от бащата.

    Синът ни Емил ни доведе от “пъпа на София” трета, вече наша дъщеря-снаха Цвета Мишева, които ни дариха с господин Никола и с две прекрасни дами: Ива и Яна. Случайно или не, но удивително е, че първите букви на трите, последователно родени дечица изписват името на първата ни внучка Ния.

    От двете ни останали деца: Светла и Емил, вече имаме четири деца. Със своето присъствие в света, те са наша родителска гордост. Гордост, за която сме им благодарни. Дай Бог всекиму такива деца! Естествено и внуци, каквито са нашите пет все още малки човешки същества. Малки за лошавина, големи с привързаността си към родителското тяло, която всеки родител е длъжен да използва, за да ги подготви за живота. Да им вдъхне доброта към живия живот. Да им внедри отговорност към себе си и следовниците им. И да ги научи на труд, защото “Трудът облагородява, мързелът-развращава!”

    “И мен баща ме е правил, майка ме е родила!”, както всички човешки същества на нашата земя. И всички като мен са дошли така на този свят. И всички, дошлите на този свят рано или по-късно ще си отидем от него. Ще остане споменът временно, а делата ни вечно. И двете завещаваме на деца, внуци, правнуци,... Какво ще им оставим, зависи само и единствено дали сме ги обичали докато сме били с тях и около тях. За обичния, човек дава всичко от себе си. Дава и самия себе си. И затова обичта е на първо място в живота на човек. Омразата-на последно, защото тя не дава, а отнема от човека. Отнема от правото му да бъде човек.

    Стюарт и Светла, Цвета и Емил имат моята обич като един удовлетворен от живота си родител! Ния, Никола, Ива, Клоуи и Яна имат моята обич като един много щастлив дядо. Първите като деца- родители към децата си в ролята на отговорност и обич-наследодатели, а вторите като деца-внуци в ролята на обич-наследополучатели.

   “Денят се познава от сутринта!” Със своята душа, утринни са нашите деца. Здрави, умни, красиви, приветливи, трудолюбиви. Особено най-младото поколение в лицето на внука/внучките ни! Със своя неотразим чар, те са неподправено копие на родителите си. Копие през деня, какъвто ден имат родителите им. А той е ден изпълнен с ползотворен труд. Детският труд е запълнен с игри, родителският труд е изпълнен с труд и грижи за техните бъднини. Все полезни, благословени от Бога трудови дни. Само така

02 декември 2011г.