Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.05.2011 10:44 - Персони в българската политика
Автор: georgialeksov Категория: Политика   
Прочетен: 931 Коментари: 1 Гласове:
1



Персоните

в българската политика

 

Андрей Луканов и Георги Първанов!

Иван Костов и Христо Бисеров!

Симеон втори и Бойко Борисов!

 

    Тези три дублирани персони са основните лица на двадесетгодишния ни преход. Всеки със своя принос!

    -Едни към родната им Русия!

    -Други към родната ни България!

    -Трети към личното си благополучие!

Всички  останали политици и държавници са помощни, преходни. Наети, или само-наели се.  

    Всеки човек, сам по себе си е неповторима биологична, мисловна и духовна личност. Напълно еднакви хора няма. Сиамските близнаци и те са различни. Различни сме със:

    Своята рождена, Отгоре даденост!

    Със своята генетична наследственост!

    Със семейната си приемственост!

    Всеки човек има тези три независими от него дадености. На всеки му е дадено правото на избор, коя от тези три да развие и обогати в живота си. На коя да посвети биологията, мисълта и духа си! На:

    -Семейно-материалнта!

    -Генетично-мисловната!

    -Божествено-духовната!

    В зависимост от този избор са делата на човешкия индивид през целия му съзнателен живот. Дела, разположени в целия диапазон между добро-зло, .....любов-омраза.

 

Пътят

    На така наречената кръгла маса през 1990г., Андрей Луканов начерта пътя на осъмналата на 10 ноември 1989г. като освободена ли, само-освободила ли се,...като свободна ли България!? Пътят към родната му, също така вече свободна, Русия. Свободно всеки да получи-вземе това, което му се полага. Което с делата си е заработил и заслужил през предишните 45 години. Едни на между-държавно ниво да вземат /грабят/, други на държавно, трети на градско, четвърти на местно ниво. И всеки взема-получаваше без да се свени, а който самоволно се опита да промени своята орбита на вземане биваше отстрелван. Опит взет от сицилианската мафия и приложен при българската такава.

    И докато човекът от остатъчната висша номенклатурна власт Андрей Луканов движеше този процес, селското момче от Сирищник-Георги Първанов превземаше БСП отвътре чрез кадрови партийни назначения. Луканов беше свален, а Първанов изкачен във властта от неговата вече партия с всички възможни екстри, които му дава тя.

    Пример за случая, а и не само за него е случващото се в НИИ по металорежещи машини-София: “Майсторът научна апаратура-Йовчо беше винаги в опитното поле да поправи, пусне, промени машини,...да работи през целия работен ден, докато другите му колеги се въртяха около управата. Когато се даваха премии, него го нямаше в списъка, а тях ги имаше. Те бяха превзели парите в списъка”. Едни работят, други се уреждат, получават!

    Давам този пример, защото той важи и за останалите две двойки политици. Докато Иван Костов работеше за държавата през 1997-2001г., главният секретар на СДС Христо Бисеров превземаше партията отвътре, обграждайки се със себеподобни седесари-притежатели на домове “прогимназии”! Аналогичен е случаят и с третата, следваща двойка-Симеон-Борисов. Докато хъшлаците на царя върлуваха из държавните институции от негово име, неговият охранител и дарител на изборни гласове Бойко Борисов /спечели два мандата през 2005г./ му отмъкна избиращото мнозинство, за да се появи ГЕРБ от нищото през 2009г.. Така, както от нищото се появи и НДСВ през 2001г. благодарение на Христо Бисеров и сие.

 

Истината

    Изборната истина през последните 20 години от моя гледна точка е:

    Огромната вина за пропилените в безсмислени политически ежби години е на Андрей Луканов и слугата му Желю Желев. В тяхна услуга се поставиха синдикалните КНСБ на единия и ПОДКРЕПА на другия, които овладяха анти-комунистическата емоциия на българското общество, демонстрирана на 14 януари 1989г. пред НС и на Орлов мост на 7 юни 1990г. Вина, родила ВНС и гласуваната набързо от него нова калпава Конституция на вече РБ, която оневини комунистите и незаслужено ги обогати. Мръсно в същността си се оказа ВНС пълно с бившата номенклатура, със слугите й от ДС и с властолюбиви и користолюбиви типове. Мръсни се оказаха и следващите дела на политическата класа в България.

    Двадесетте години преход /1990-2010г./ може да бъде разделен на три съществени периода:

    -Период на парично забогатяване на малцинство за сметка на мнозинството българи до 1997г.!

    -Период на изкупуване материалните активи на държавата от парично забогателите /1998-2001г./!

    -Период на превръщане тези материални активи във вторични суровини за доменните пещи!

     За да се случи всичко това, персонална вина имат гореизброените. Истината за изборните победи, респективно загуби на избори е, че всяка партия има сравнително малък, твърд партиен електорат, а за да се стигне до подавляващо мнозинство явно има преориентиране на избиратели от една партия в друга. Нима голяма част от мнозинството на Виденов не се прехвърли при Костов след срива на държавата през 1996г.? А разочарованието от бизнес-мутрите в СДС не осигуриха ли мнозинството на НДСВ? След фалшивите 800 дни и обогатяване с гори на Симеон, голяма част от царските избиратели не са ли днес в ГЕРБ, се питам, ви питам? Истината е, че има гласуващ на всички избори твърд партиен електорат и активен безпартиен, който се лута при избора си от партия в партия, в зависимост от обещанията и последвалите разочарования и излъгани надежди.

 

Животът

днес на едни български граждани е един, на други е друг. Едни живеят в незаслужен разкош, други тънат в перманентен недоимък.

    -Кои са едните, кои другите?

    -Колко са едните, колко другите?

    -Какво са дали на държавата едните, какво другите?

    Три въпроса, на които все още няма отговор. Няма и да има, след като въпросите персонално към персоните отсъстват в българското публично пространство. Присъстват само коментарии за партиите, без преди това да са зададени въпросите към тях:

    -Чия рожба са те? Кой е електоратът им?

    -Каква е мисията им в българската политика?

    -Откъде се пръкна ръководството им? От кого и от какво е зависимо?

    Персонални въпроси, чиито отговор няма как да не е персонален. Персоните: Желев, Берон, Ганчев, Попов. Доган, Димитров, Беров, Инджова, Виденов, Софиянски, Станишев, Кр. Каракачанов, Сидеров, Стоянов, Нейнски,... са политици на възлови партийни и държавни постове, чиито дела са в аналите на властта през последните двадесет години. Не завоювали сами своето място на върха, а уредени и назначени от горните три двойки персони. Повечето от тях злоупотребили с оказаното им доверие.

 

От Андрей Луканов до Бойко Борисов

    Единият представляваше висшата номенклатура, горе, на върха, другият представлява нисшата номенклатура, долу, по места. Пъпната връв между тях не е прекъсната, защото градената няколко десетилетия партийна структура съществува и днес със своите клубове, агитация, насаждане на разделение, завист и омраза в обществото. Нещо, което е в основата на марксистката им философия. Освен това пъпната им връв с Русия не е отрязана и тя дава своите плодове при защита на руските енергийни интереси за сметка на българските. А момчетата доведени от Запад вчера при Симеон и днес при Борисов са за парлама пред европейските ни партньори. Те са нещо като “домашни любимци”, които на верижка разхождат ту в Европа, ту в Русия.

 

Хубавото Наде и лошото Кате

са двете женски лица на прехода. “Гаражната” и “класната”! Едната не живее в гараж, а другата не преподава в клас! Защо тогава са тези техни прозвища? Добре че вече има независим Интернет, Гугъл, Скайп,.... Има Уикипедия и въпреки пристрастността има данни са всеки и за всичко. Има и за тези две дами на българския десен преход. За едната като аристократичен, светски човек, отдала се изцяло на себе си, в което няма лошо, стига да е почтено постигнато. За другата научно и партийно присъствие, отдала изцяло себе си на политиката за хората. Контраст на политика от старото време за едната и на политика от новото време за другата.

   

Персоните

персонално трябва да бъдат извадени на показ пред българското общество. Без обвинения-голословни или не, а само с сухи факти от професионалната им кариера на политици и държавници. Анализът и оценката за всеки от тях е работа на самите нас като избиратели. Анализът и оценката на политолози , социолози, синдикалисти и журналисти днес е противопоказна. Тя е и обидна за обществото като недорасло да мисли, разбира, избира. Само на бебета се поднася от друг смляна храна. А ние вече не сме такива!

14 май 2011г.

 

 

         

      

 

 

 

 


Тагове:   животът,   истината,   пътят,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - HreJZrqRKlxdxCRGi
25.05.2011 09:34
Stands back from the keyboard in amazeemnt! Thanks!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: georgialeksov
Категория: Политика
Прочетен: 593056
Постинги: 351
Коментари: 362
Гласове: 1372
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031