Докторе, кажи! Докторе, направи!

    Дъщеря ми си отиде от този свят, в Пирогов, само на 22 години! Докторите не можаха да я спасят! Благодаря им от сърце, че направиха всичко възможно да я спасят, въпреки че не успяха! Да се бориш за човешки живот, не е като да копаеш земя, да дялкаш дърво, да режеш  метал! Това е жива  човешка плът. Това не е само биологичен, но е мисловен и духовен човешки живот. Живот даден ни, живот отнеман ни! А кога, къде и как ще бъде отнет, това не зависи от нас. Човек все пак от нещо трябва да умре! От болест, катастрофа, от старост,

....всички те са нерадост. Ще умра и аз, когато е рекъл Господ. Ще умрат всички хора, защото човек е временно на тази грешна земя. Грешна от нас, съгрешилите към нея! Съгрешили към себе си и към себеподобните си!

    Както благодаря на докторите, които не успяха при дъщеря ми, длъжен съм да благодаря на д-р Донова и д-р Людмил Бояджиев, които успяха преди двадесет и две години със сърдечната ми операция! Човек не трябва да вини, а трябва да благодари за повечето от нещата случили му се тук, долу, на земята, защото има и там, горе, в небесата, за които трябва да мисли, премисля.Освен това, пациентът отива при доктора, а не докторът при пациента, нали!

    България е на първо място в Европа по инфаркти и инсулти. Не е трудно човек да се досети, защо? Ето това трябва да е тема на ежедневните възпитатели на българското общество. А не да го занимават с: “Доктори убиха бебе!”, “Студент лекува без диплома!”, “Народен лечител лекува без разрешително!”, Доктор смени инсулт с грип!”,...все неща, които не са работа на дефилиращите по медиите “съдници” от последна инстанция поради две причини. Че не разбират тази специфична материя и че има съсловие, което вътре, в себе си трябва да реши “кой крив, кой прав!” Ако е съсловие, разбира се!  

     Всеки ден, всеки месец, всяка година излитат и кацат хиляди самолети, а единици са тези, които са излетели, но не са кацнали. Е, и какво, трябва да махнем самолетите, ли? Всеки ден докторите израждат хиляди бебета /сигурно изродиха и това на обвинителя/, но за тях никой не говори! Всеки ден, хиляди са сполучливите диагностични и оперативни лекарски намеси, за които никой не споменава. Никой не пише, не показва, не изживява тези намеси. Някой обаче обвинява тук или там, волно или неволно, вярно или невярно случило се! Родната ни журналистика, в ролята на съдник нищи родната ни медицина. Обвинява без да проверява. Охранява не когото трябва. Дава трибуна на лъжци и на крадци. Като папагал повтаря отвън зададеното. За робското в българина тя мълча, а за лекарското съсловие по указание тя пропя. И защо такава ни е тя?

    Три са стълбовете, върху които се крепи човешкият живот. Медицината, която обслужва биологията човешка, като най-долно стъпало, образованието, което обслужва мисловно човека като по-висше и църквата, която обгрижва човека духовно, като най-висше стъпало. Стълбица с три стъпала, които трябва да водят напред и нагоре нашия народ.

    Църквата да вдъхне вяра в Бога, която да го направи силен и страх от Божия съд, който да го направи добър. Да го научи, ако не да благодари, то поне да прости на неволно прегрешилия. Нещо, което за съжаление, не е наша народностна черта. Черта, която се закърмя в семейството, училището, обществото. Когато семейството го няма, а в училището има всезнаещ и всеможещ атеизъм, няма как и обществото ни да бъде по-здраво физически и по-разумно педагогически.

    Образованието е второто стъпало по пътя на човека напред и нагоре. Образованият човек става добър професионалист в своята област. Става добър и в лекарската практика. Образованият е измислил и построил съвършените материални неща. Сътворил е и тези, с които си служи докторът във своята ежедневна работа. Образованият човек е образовал и журналиста, който обаче “Не вижда гредата в собственото си око, а търси сламчицата в чуждото!” Не разбира, че носи основна вина за състоянието на държавата ни, на народа ни. Че със своята “възпитателна” ежедневна медийна работа, именно той сваляше от власт достойни и качва на власт недостойните!

    Медицината, като най-долно, оказало се най-горно стъпало в днешния ни нещастен животец е на показ в публичното ни пространство. Защо на прицел са докторите, а не даскалите и отците, питам? Въпреки че докторите са най-долу, а другите по презумпция са по- и най-горе! Дали защото обществото ни в своята си същност е най-долу в своето развитие, или защото даскалите, в лицето на:

    -журналистите са без съвест и без памет кариеристи, а

    -отците са търговци в храма Божий, за да оцелеят, да ги има?

    -докторите не са богове! И те са хора като всички останали!

    “През далечната 1942г., баща ми е опериран от спукан апендикс в Клементинската /сега Пета градска/ болница. Опериралият го доктор е казал на майка ми: -Ние направихме каквото можахме, а ти иди и се помоли на Бог да го спаси, съживи!”

    Сигурно има неволна грешна лекарска диагноза! Има грешки и при операциите сигурно! Само Бог е съвършен, човек не е! А ако грешките са много и ако са волни, а не неволни, какво да кажем за даскалите които мисловно не са им вменили Хипократовата клетва? Ами отците, като най-горно стъпало, присъстват ли те в диагностичния докторски ум и в ръката държаща скалпела?

    Стълбата на живота в българското общество е обърната надолу, така че лекарското съсловие се оказа най-достойно в ежедневния ни живот. Учителското е застинало в ерата на марксизма, а духовното-в атеизма! Неизживени са завистта и омразата към всичко и към всички. И към докторите, които с естеството на работата си, не могат безотговорно да подхождат към себеподобните си. Да убиеш човек и то новородено, ето това е плод на човешко безумие, за което Хипократовата клетва е нищо, а шестата Божа заповед “Не убивай!” е още по-нищо. И този човек е там, горе, на върха! На кой връх се питам, ви питам?

08 март 2011г.

 .