Паричен капитал, капитал в ценни книжа, капитал в недвижима собственост и производствени мощности, материален капитал. Такъв капитал сам по себе си нищо не произвежда, нищо не печели, нищо не струва, ако зад него не стои човекът с неговата силна физика, пъргав ум и жив дух! С неговите амбиция, предприемчивост и професионални умения. Както и подходяща среда, в която да се реализират те.

    По своята същност човечеството е обособило свои вътрешни разделения. Индивидуални, групови, национални, регионални, континентални. На географски признак, на икономически, на политически, на социално-хуманитарен. На верски, езиков и етнически. И още много други разделения, които се дължат на неповторимостта на човешкото същество и на различната среда, в която се реализира то. Няма и не може да има абсолютна, пълна еднаквост на два човешки индивида, което по безспорен начин доказва неговото извънземно Сътворение, въпреки  опитите на някои да го оспорят. Няма и не може да има абсолютна, пълна еднаквост на средата, в която отделните човеци пребивават. Смисълът на живота е в различието. То диктува развитието и усъвършенстването както на човека, така и на средата в която пребивава. Уеднаквяването е убийствено и за двете! Човешкото различие осигурява различието на средата! Различието на заобикалящата човека среда гарантира различието на човешките индивиди. Въздействието между човека и заобикалящия го свят е двустранно и двупосочно!

    За да се съхрани това различие е необходима свобода на личността. Индивидуална свобода осигурена с права: в бита, на мисълта и на духа. Всеки индивид да има собствен бит! Да има  собствена мисъл! Да има свободен дух! Тези ценности даром не се дават-наследяват-подаряват, а с човешко усилие се завоюват-развиват-съхраняват.

Човешко усилие с труд е еволюционно!

Човешко усилие с насилие е революционно!

    Еволюцията е бавен и уморителен процес в човешкото съзряване. Дълъг и труден е пътят при израстване и усъвършенстване на човешкия индивид еволюционно. Стълбицата на живота човек изкачва стъпало по стъпало със своите съмнения, притеснения, отклонения. С принудителни спирки за търсене на новото, следващо стъпало от пътя си нагоре. Но все нагоре, нагоре към безкрайната, зададената му от Твореца цел-съвършенството. Благородна цел, градивна цел, трудно постижима цел! Цел, разположена във времето и в пространството. Цел, елементарно описана така, че да е достъпна за всеки в..... десетте Божи заповеди. Човешкото съвършенство се корени в изпълнението им. Те са колкото Небесно-Божествени /първите четири/, така са и земно-човешки /останалите шест/. Изпълнението на първите четири заповеди гарантира изпълнението на останалите шест, защото те са изпълними само от човек, който вярва в Бог и се страхува от Неговото правосъдие. А човек, който почита семейството като Божа даденост, не убива, не прелюбодейства, не краде, не лъже и не пожелава чуждото, може да живее, да съществува само ако честно и почтено се труди.  Трудът облагородява! Благородният човек с честен труд се препитава!

    Успоредно на човешката еволюция, еволюира и заобикалящата го среда по естествен, не насилствен от човека път или чрез предизвикан революционен срив от нецелесъобразна човешка дейност! Хармонията между човека и средата в която пребивава е критерии за нормално съжителство от човешка гледна точка, защото средата е независима от човека, докато съществуването на човек без плодовете й е невъзможно. Човекът е видимо активната част при съжителството си с нея, но той не е съществената част, защото е изцяло зависим от плодовете на средата. Ето защо, той трябва да я почита, уважава и въздейства еволюционно, а не да я съсипва революционно с ненормалното си и неморално отношение към нея. Длъжен е, защото неговото отношение към нея като бумеранг се връща и може да направи живота му както доволен и щастлив, така и  нещастно уродлив!

    В световен, в глобален мащаб, човечеството е разделено на две основни групи-на нападащи и отбраняващи се. На окупатори и окупирани! На зли и добри! На победители и победени! На производители и на потребители! На силни и слаби! На човечни и безчовечни! На две противоположности, чието  противостоене диктува развитието на света и усъвършенства човешкото общество. Пълно, абсолютно човешко съвършенство обаче няма и не може да има, защото този процес е безспирен и необратим. И защото само Творецът на живота е съвършен. Същото се отнася и за заобикалящата ни среда.

    Човешкият опит да премахне това различие по революционен път като уеднакви двете противоположности е неуспешен. Нещо повече, той в много голяма степен унищожава еволюционно постигнатото. Връща човечеството назад в развитието му. Така че, революцията не носи прогрес, тя е регресивно човешко действие. Рожба е на тъмната част от човешкото съзнание, в което също така битува противостоене на добро срещу зло.  Злото е революционното насилие и то е отречено от живота. “Насила хубост не става!” е човешка мъдрост продиктувана от живота. Доброто е еволюционно развитие и усъвършенстване на човешкото общество и на средата, в която пребивава.

    Уеднаквяване на различията по революционен път е временно възможно, но е трайно невъзможно! То е противопоказно и затова е нежелателно.

    Потенциалът на човешкия капитал се изявява и реализира най-добре в обединението. Не в разединението! Обединяване на противоположностите по еволюционен път е желателно! Нещо повече, то е наложително, за да просъществува човешкото общество във времето и пространството. Абсолютна еднаквост не е възможна, но скъсяване на дистанцията между двете противоположни крайности е пътят, по който трябва да върви човечеството. Скъсяване на дистанцията между добро и зло! Между честно и нечестно!  Между леви и десни!  Между деспоти и демократи! Между лъжа и истина!  Между вярващ и атеист! Не насилствено уеднаквяване, а съзнателно приближаване, приобщаване, обединяване в името на живота! На временния земен човешки живот ориентиран към Вечно Небесния, когато добротата, честността, демократичността, вярата, истината са ориентир при скъсяване на дистанцията и към вечно подземния в обратната посока. Изборът е индивидуален. Резултатът е индивидуален, местен, регионален, национален, континентален,....

    “Капиталът” на Маркс за “сили и отношения” е материалистичен! Човешкият капитал е идеалистичен. За да изяви своя потенциал, всеки човек трябва да пренареди приоритетите си така, че:

13-01-2010г.