НАЧАЛОТО НА КРАЯ!
ЧОВЕКЪТ И ЗЕМЯТА
/началото/
Не поклон, на колене, български народе! На колене пред майка България, пред нейната божествена хубост, пред нейната безгранична търпимост, пред нейната живототворяща утроба! Разпъвана, раздирана отвътре и отвън, поругавана и взривявана от нас, нейните чада. Стигнахме до нейната същност, посегнахме и на нейните устои-ЗЕМЯТА. Ние, временно пребиваващите на нея. Ние, самопровъзгласилите се за богове я тъпчем с отровните си дела, мърсим я с безотговорните си думи.
Земята не е богатство, което може да бъде насила заграбено. Тя е труд, много тежък и доста често неблагодарен труд. Тя е опора, смисъл и живот за нас. Измъквайки я изпод краката ни, ТЕ не станаха по-силни, но ние престанахме да бъдем земни и поради това човечни. Присвоявайки си огромни, незаслужени права над нея, ТЕ отказаха човешкото право на други да отдадат тленните си останки в нейната гръд. Размахвайки плашилото за разпокъсаност, спекула със земята и хищническото й използуване, ТЕ доказаха, че нямат обич и разбиране към нея.
Преди 45 години в ТКЗС “влязоха” не само частни стопани, влезе облагородена полска и планинска обработваема земя, влязоха стотици хиляди, милиони домашни животни, влезе техника за обработване, влезе много, много отговорност, трудолюбие и обич към земята, влезе честност и търпимост между хората. А днес, след толкова години производство и ВЪЗПРОИЗВОДСТВО, какво имаме? Имаме обезлюдени села. Има безразборно торена и ерозирала земя, раждаща нитрати и метално тежки продукти и друга-пустеещата, раздадена “хей така” за вили резиденции и резервати. Последните, останали без храна домашни животни станаха курбан на чужди трапези, а на полето се умножиха не една и две животински напасти, които не се ядат, а ни ядат. Ненадежната и необезпечена с резервни части селскостопанска техника се разграби от правонямащите и тя днес е в окаяно състояние! Мнозинството от гражданите, които сме гъстонаселени селяни, вегетират в надземните си панелни кутийки. Простичкото ранноутринно “Добра среща!” и “Помози Бог!” е заменено с цивилизовани новобългарски изрази и определения, почти винаги завършващи с унищожителното: “Селяндур!”, с което отричаме себе си, своя произход, утвърждаваме своето падение. В декларираната днес загриженост към земята прозира груба конюнктурна пресметливост у някои, водеща до нелогичното и аморално твърдение, че собственикът е бил и ще бъде хищник към земята си. Сега, когато същата е омърсена, отровена и зарязана от същите тези пророци.
Въпросът е как ще бъде възстановена извършената преди 45 години крещяща неправда към земята и земеделеца! С нова неправда ли! С новите ТКЗС-та-ОРСОВКИТЕ, които не върнаха обичта и привързаността на хората към земята. Неволно се питам: днешните нови законодатели и разпоредители не са ли старите колективизатори на нещастната ни земя! Вгледайте се под новите им одежди, вслушайте се във фалшиво артистичния им патост, вникнете в смисъла на техните желания!
Необходима е отговорност, обич и морал към земята, господа социалисти и господа от медиите! В нея е началото, в нея е и края на земния ни път!
публикувана в НЗЗ /Народно земеделско знаме/ на 08-02-1992г.
ПАРИТЕ И ЗЕМЯТА
/края/
Човек - земя - пари! Земеделец-земя-храна! Това е светата човешка троица позабравена в днешна България! Храната от земята е първична необходимост за съществуването на всяко живо същество! Ето защо, земеделието е най-важния отрасъл за всяка нормална страна! А България не е нормална, щом като земята й е запустена, природата замърсена, а човешката среда-заразена с вируса пари, пари, на готово, без труд получени, много пари!
Човекът за земята? Земята за парите? Парите за земята? Човекът за парите? Парите за човека? Земята за човека? КОЕ ЗА КАКВО?
“-Ти имаш право на тези пари, като физическо лице, занимаващо се със земеделие!”, пише в писмото си до мене Министърът на Земеделието г-н Нихат Кабил относно европейската парична помощ!
-Аз нямам право на тези пари, защото никой не е длъжен да ми дава /не продава/ нещо, което е заработено от друг и защото готови, “накуп”, еднократно получени пари лесно се харчат и не помагат, а развращават получаващия ги! Днес ще получи, “ще му се услади” готовото. Утре ще иска още, после още, и още,...докато почне сам да си ги взема! Както досега от държавното, а сега и от частното някои все още си ги вземат. Това от една страна! От друга, колко са физическите лица, които ще получат и ако ги получат, ще ги използуват ли по предназначение? Много малко са частните стопани, които обработват над допустимото количество земя, за да имат право на тези пари. А те трябваше да бъдат гръбнака на земеделието ни. Отрасъл, който заедно с туризма можеше и трябваше да възроди България! В малките семейни ферми в полето и семейни хотелчета по морето и планините, в които собственикът се труди, за да преуспее, се корени успеха на тези отрасли! Универсални ферми с обработваема земя, техника, сгради, животни и пазар на продукцията им, а не ферми-мастодонти с животни, но без земя или земя без животни и което е най-важно без хора, пристрастени към земята и животните!
Освен за физическите, европейските пари са предвидени и за юридически лица, по-голямата част от които са реанимираните от комунистите ТКЗС-та, така наречени Орсов-и кооперации! Парите на европейския данакоплатец в общото ще бъдат окрадени и изядени! Това показа 45-годишният опит с ТКЗС и вече 10-годишният с “1200-те орсовки”. Юридически лица са и пръкналите се от нищото огромни специализирани ферми за животни, които нямат бъдеще,защото не са извървяли естествения паричен и човешки път. Вложени са големи, с недоказан произход, пари и са без прякото участие на собственика в работата при животните, защото той обикновенно е на изборна или висока административна длъжност.
Успехът на всяка човешка дейност се обуславя от желанието и от възможностите на извършващия я! “От всяко дърво свирка не става!” От всеки човек земеделец не става! Човек, който не обича земята като извор на храната, а нуждите на животните да са винаги преди неговите, не е за земеделие! За тези две необходими човешки качества е необходима приемственост от родители на деца, а те на своите деца, заедно с опита и активите натрупани във вековете, за да не се налага да започват от началото!
Кооперативното земеделие унищожи и двете човешки качества-възможност и желание за земе-делие! След връщането на земята в реални граници имаше надежда да се роди желанието ако не бяха комунистите зад Орсов и левите земеделци зад Мозер, които бълнуваха за “сдружения от собственици на земя”! Имаше надежда и за появата на човек с качества за тази дейност ако съдът по най-бързия начин беше извършил делбите, за да има единични, а не семейни собственици, които са си мини-ТКЗС-та! Освен това член 359 от ЗС противопостави човека от града на този от село! Той е користна недомислица и е спирачка при развитието на земеделския процес!
Изкупуването на крайморските и планинско –горски земеделските земи от пари с неясен произход и използуването им не по предназначение е “Земя за пари!”, а не “Земя за човека!”. Извратеното разбиране за туризъм съсипа морския ланшафт и планинските ни красоти! Допълнителното насищане на земята в полето с бетон и стъкло, нямащо нищо общо с земеделието е естествно продължение на социалистическото ни строителство, което не ни направи нация техническа-направи ни нация просешка! Тези нови недоносчета на алчната за пари човешка същност ще довършат започнатото преди 60 години! Ще доунищожат човешкото в хората и земното за хората!
Отказ от своето-алчност за чуждото! Дава-подарява свое на Изток, моли-получава чуждо от Запад!
14 май 2007г.
Началото на една депресия
Японска живопис.XIX - началото XX век.
Който сее ветрове ще пожъне бури, но при бурите падат и млади дървета и посеви.... Тъжно е...
25.05.2011 06:32
