Как един комунист стана шеф на ДСБ Люлин!                                   А една журналистка стана изпълнителка!         На 06 март 2014г. имахме събрание на ДСБ Люлин. До 6,30 чакахме, за да дойде шефът да отключи вратата, за да влезем вътре. На въпроса ми има ли шеф на ДСБ Люлин, той отговори, аз съм заместник шефа. Кой и кога го е избрал, така не стана ясно. Преди около два месеца бяхме само трима: той, шефа на Софийската организация на ДСБ, неговата спътничка и аз с още един член на ДСБ. Тогава той обясни, че иска да бъде шеф, като цитира неговото битие преди това. Комунист от първа класа! Аз само му казах, че: „От човек комунист може да стане, но от комунист човек-никога!”     От 8 /осемте/ пенсионери и едно момиче от ДСБ днес, за разлика от пълния салон след основаването на ДСБ-това е днешното статукво. Девет пенсионери и един комунист за шеф. Аз предложих на заместник шефа им да обоснове отново миналото си, но той каза, че го е правил вече. А че по-рано комунистите ставаха по убеждение, които ги няма вече, за собствено улеснение, които отново ще се нагодят според обстановката и по ДС, но не тези агенти, които ги вадят днес, а онези, които ги направиха такива. За това, аз искам да каже от кои е-от вторите или от третите, които управляват България днес. Естествено той отказа и от заместник шеф ще си стане постоянен шеф, аналогично на първият ни Петър Николов, който плю по Иван Костов в общопартийно събрание на ДСБ. По същия Иван Костов, който извади България от задънена улица и я направи европейска страна, ако не се беше появил коза на комунистите горският цар Симеон Сакскобурготски. Така че от днес най-големия район на София-ДСБ Люлин ще има начело бивш комунист. А от комунист човек няма да стане!     На 01-03-2014г.-миналата събота една друга русокоса „журналистка” ни демонстрира как едно-яйчници близнаци се хванаха за гушите в присъствието на един атакист. Г-н Москов и неговия близнак Евгени Михайлов се хванаха за гушите през погледа на ухиления атакист, който се хилеше между тях. Не знам как се казваше, а и не искам да знам, но спорещите бяха отвратени със своите доводи. Михайлов плюеше Иван Костов, който привлякъл ченгета, а Москов изпадна в неговия тон, за разлика на атакиста. А отсреща „журналистката” ги остави да се надвикват, защото за това тя ги постави един срещу друг. Чудесна мадама е „журналистката” Люба Кулезич. Така се прави разделение на българите. Щом като две от еднолични признаци се плюха в подкрепата на атакиста, това е постижение. А се чудим, защо българите са толкова жалки. Защо еднаквостта им не е налице! Защо трети Март е национален празник на България! Защо Апостолът на Свободата Васил Кунчев-Левски е казал, че „Който те освободи, той ще те пороби!” Защо той е искал само българи да се освободят, така както го напрвиха гърци и сърби! Защо където има позор има българи и румънци.     Имаше още една нейно изпълнение с бизнесмена Бадев и неговата журналистка Джамджиева. Бива журналистически позор, но това, което ни направи Кулезич, беше невероятно. „ На теб ли гръмнаха къщата в Панчарево!” „Не на мен, защото аз нямам къща в Панчарево, аз бях в Алжир!” А къде е къщата му така и не разбрахме. „Ти ли си с лекарствата!”. „Не, не съм аз!” „Имаш ли приятелство с Любо!” „Не нямам!” И през цялото време, Джамджиева помагаше на шефа си, без нещо съществено да каже! И едната и другата, а ние гледащите бяхме сащисани. И това ако е журналистика, аз трамвай ставам. И то по националната ни телевизия.     Още много журналисти, кой за нова партия, кой за ново политическо изпълнение, кой за нова партийна централа. Стигна се и до там, че бившия президент с неговото АБВ тръгна да прави нова политическа платформа. Да се чуди и да се знае, кои са българите днес. Едни с 22 септември, други с АБВ, трети с Бареков, четвърти с още много други изпълнения-това е България днес. Не е така, както в европейските страни, където всичко е ясно. Не е и като журналисти, като Джамджиева.                                             Георги Алексов                                            07 Март 2014г.