Чорбаджиите
“дядо Иван-овци”
В основата на думата “чорбаджия” е обобщеното наименование на ястието “чорба” не в смисъл на постния водуляк, в който отсъства каквато и да е хранителна добавка, а в изтънчените, доставени от всички краища на света екзотични хранителни вещества. Освен това чорбата доби и ново обидно звучене заради ЦСКА-арските футболни привърженици наричани неправомерно “чорбари” от опонентите им левскари, чието наименование също така е не по-малко обидно, защото злоупотребата с това свято име е светотатство.
Чорбаджии е имало при турците. Да имаш дюкян на чаршията без да си в съгласие с поробителя турчин не е било възможно. Чорбаджи Марко от Под игото е една Иван Вазов-а следвоенна илюзия. Предвоенно е делото на Васил Левски, а военно-делото на Бенковски, както и това на Опълченците на Шипка. Не и това на автора им, който отсъства от сцената на трагичните за България събития, за разлика от колегата му-поетът Димчо Дебелянов по-късно и по друг повод. Да възпяваш нещо, в което не си участвал е не винаги морално. Особено когато със своите произведения си нанесъл морални щети на своя народ, неизживени и до днес. Създавайки митът за “дядо Иван” освободителят, той на практика зачерта делото на жертвалите преди това имот и живот български възрожденци. Неговата “Епопея на забравените” не върви ръка за ръка с неговия “дядо Иван”! Едните са едно, другите са съвсем друго. “Забравените” ратуват сами за своето освобождение, докато готованецът “дядо Иван” чака друг да го освободи-пороби.
Чорбаджии е имало в следосвобожденска от турците България. Чорбаджиите от преди Руско-турската война са мнозинство в първото българско ВНС. Не българският революционер Любен, а готованецът “дядо Иван-овец” Петко Каравелов сяда на Премиерския стол. Чорбаджиите при турците, чорбаджии вече при русите управляват свободната вече от турците, поробена от русите България.
Не чорбаджиите от Севера, а “хайманите” от Юга извършват обединението на двете Българии. Сами и против волята на така наречените освободители! Напук на “дядо Иван-овците” от Севера, които бяха принудени да приемат поднесеното им “на тепсия” Съединение-обединение. Принудени, страхувайки се може би да не им бъде отнет получения на готово “кокал” от възрожденците-южняци.
Не чорбаджиите “дядо Иван-овци” от Севера, а “харамиите” от Юга извършиха чутовния подвиг през 1885г. изминавайки пеш стотици километри, за да помогнат на братята си при Сливница.
С много жертви, в много антибългарски войни и за много време на преден план в България излязоха способни, работливи и родолюбиви люде, когато отново от Север неканени се появиха старите ни “освободители” облечени в нова дреха, но със стария си завоевателен нрав. Появиха се и освободиха българина от българското. Родиха новата чорбаджийска “дядо Иван-ова” каста, която цели четиридесет и пет години се рои, множи, утвърди като наложник на техния руски покровител, срещу което подари
“...всичко българско и родно
любя, тача и милея!”
Ах тоя Вазов, колко недалновиден като родоначалник на всичко чуждинско-руско е бил!?!
Български чорбаджии имаме и днес в ЕС! Една част от вчерашните при русите чорбаджии са днес при европейците чорбаджии, които не отстояват, а продават българските национални интереси. Не се съпротивяват, а с всичко се съгласяват! Дали на русите или на европейците безропотно са подчинени е все едно, защото без национална идентичност България е загубена като държава, а българинът като свободен човек. А свобода необходима на човек да твори бъдещето си се заключава в следните три вътрешни качества:
-Човешко достойнство постигнато чрез изпълнение на десетте Божи заповеди.
-Национално достойнство чрез наложено уважение на другите народи към националността му!
-Професионализъм в съответната област от човешкия живот постигнат чрез трудолюбие в дадеността си!
По-голямата част от вчерашните, при русите чорбаджии са си все още и днес такива. Само дето политическата им окраска е подменена, но не и икономическата. За тях рублата има вече ново евро-изражение, независимо че обекта е в руско изпълнение! Наименованието от “рубладжии” трябва да се промени в “евро-джии”.Така че лицемерието отново е водещо, както винаги е било през всичките им минали 135 години.
Чорбаджията като носител на чорбата е в пълно съответствие на своето наименовано значение. Винаги, когато начело на държавата ни са били чорбаджии, подведомственият им народец се е задоволявал с постния водуляк-чорба. Това от гледна точка на материалното! Много по-трагична е духовната съсипия на управляваните по чорбаджийски хора. Самочувствието им бива унижено, а себеуважението-унищожено. А човек, който не уважава себе си е негоден за каквото и да било. А отсъствието на всякакво вътрешно чувство го превръща в същество с животински инстинкти. Как само да оцелее днес, а за утре,...да му мисли чорбаджията, от който е зависим.
14 септември 2012г.
