Самочувствието и себеуважението

като духовна човешка ценност

    Тези духовни ценности в българина бяха притъпени и унищожени през петте века национална и социална чужда зависимост! Едни наричат това робство, други чуждо присъствие, трети...Наименованието е без значение. Значение има потиснатия личностен дух на самочувствие и себеуважение, които не му позволяват да изяви вътрешната си същност в рамките на рода и народността му. Дадена, възпитана, осъзната в реалния му живот.

Човешко разделение в пред-“освобожденска” България

    Изключителна заслуга за осъзнаването на българина като такъв имат възрожденците ни в лицето на църковните, духовните и националните ни  будители. Едни за вярата, други за духа, трети за националността. Всеки от тях със своето разбиране за свобода. Първите с кръста в ръка, вторите смесено с кръста и с мисъл на уста, третите с кръст, мисъл и оръжие в ръка. И трите групи българи имат неоценима заслуга за възраждането на целокупната българска държава в рамките на Отоманската империя. Отец Паисий-евите верски църковници, Васил Левски и неговите  национални духовници, на Бенковски оръженосци бунтовници. Всеки от тях обаче беше българин в обобщения смисъл на тази дума, за разлика от онези, в чиято уста беше “дядо Иван” “Грозни”,на която чужда намеса се надяваха и я призоваваха. И не само се надяваха-призоваваха, но го и правеха в угода на едните поробители в желанието си да ги заместят с другите, така наречени освободители. Какви бяха трите, чисто българските групи, за които външната намеса беше недопустима? В устата на Отец Паисий, на Левски и на Бенковски, думичката “братя руски освободители” отсъства. Присъства знаменитата фраза изречена от Левски, че:

“Който те освободи, той ще те пороби!”, допълнена от друга такава:

Даром дадената свобода, не е свобода на мисълта и на духа!

    Каква беше проруската група в желанието си да замени Турската с Руска империя? Без да рискуват живот и имот, така както правеха сънародниците им от трите групи, те и до днес робуват на освободители-поробителите ни!

Човешко разделение в “след-освобожденска” България

    Въпреки че, всички български историци наричат Първото ВНС демократично, защото то е изработило най-демократичната за времето си българска Търновска Конституция, аз не бих се съгласил, а бих я сравнил с Конституцията от 1990 г., която определи датата трети Март за национален празник. Дата, с която българинът не би трябвало да се гордее, а да се срамува, защото и тя беше дело на готованци във всяко едно отношение. А само личността със своите /не с чуждите/ дела прави история за себе си, за рода си, за народността си! Нещо, което през 1990г., те получиха на готово.

    Първият български парламент е наситен с депутати, бивши чорбаджии, чиито еснаф нямаше как да просперира, без протекцията на турските власти по онова време. Еснаф, за който Васил Левски с неговите тайни образователни комитети не съществуваше, а революционерите за тях бяха “ шайка хаймани” вдигнали оръжие срещу законната турска власт. “Хайманите” отсъстват в събранието, на Левски последователите са малцинство, а “дядо Иван-овци” са мнозинство. В първите години, мнозинството в лицето на Петко /не Любен/ Каравелов управлява Северна България в угода на Русия, довело до осъзнатото Драган Цанков-о: “Не ви щем медът, нито жилото!”,а малцинството в лицето на преселилият се в Източна Румелия Захари Стоянов, с местното все още национално осъзнато мнозинство извърши Съединението. Мнозинство, което на дело доказа националното българско Възраждане в рамките на Турската империя, като самостоятелно осъществи собственото си освобождение и обединение със сънародниците си от Севера. Без външна намеса, каквато беше руската на Север. Именно те във все още турската провинция реализираха Съединението, а не управниците в “освободената” руска губерния, на които то беше сервирано на готово. Освободените от самочувствие и себеуважение се страхуваха от освободителя си и може би нямаше да приемат поднесеното има “на тепсия” обединение, ако не беше призивът на големия български политик Стефан Стамболов отправен към княз Батемберг: “-Имаш два пътя! Единият е за Пловдив, където да обявиш Съединението, другият обратно откъдето си дошъл!”. А към българския тогава Премиер Каравелов-да приеме от други извоюваното Съединение. Княз и Премиер бяха принудени да се престрашат и да се присъединят!

    Великите сили приеха Съединението, а “Освободителката” Русия беше против него. Нещо повече, именно тя насъска брат срещу брата, през 1885.! Самоубийство донесло омраза и до днес неизживяна между сърби и българи.

Национално разделение в след-“освобожденска” България

    Руско-турската /не Турско-руска/ империалистическа война от 1877-78г. раздели Санстефанска България на три отделни части. На Северна България, Източна Румелия и Македония! Целокупна България между три морета и река Дунав регистрирана на Цариградската предхождаща /защо ли???/ войната конференция през декември 1877г., на която беше установено и потвърдено, че преобладаващото население в нея е българско. Не Великите сили на Берлинския конгрес я разделиха, а войната, след която целокупна, силна България като фактор на Балканския полуостров можеше да има недопустима за Русия национална независимост! Доказателство за това е, че “освободената” част имаше руски Генерал губернатор и руски офицери начело на българската войска, които след Съединението, в Сръбско-българската /не Българо-сръбска!/ война я изоставиха, защото не искаха да има обединена, свободна България. Искаха да има още една “перла” в короната на Цар “освободителя” Александър втори.  Покорител на не един и два народи, чиито паметник днешните поробени българи почистват-реставрират днес.

“Разделяй и владей!”

като алтернатива на “Обединявай и живей!” е политика на всяка империалистическа държава, каквато беше и все още е руската. Целта на руската войска тогава беше сърцето на Отоманската империя Цариград, а не Скопие, например, който също така беше част от така прехвалената днес Санстефанска България. Македония и македонските българи бяха зарязани на съдбата си от руските освободители и наследилите ги проруски управници. В резултат на тази война, те бяха принудени да изминат пътя на своите събратя от другите две Българии във всяко едно отношение: във верско-църковно, в духовно-образователно, в революционно-освободително. За да стигнат до днешното националистическо разбиране базирано на едно далечно минало, с което съвременният човек не би трябвало да се гордее, а да се срамува заради завоевателните за чуждите народи войни са носили смърт и разрушения. Каквато е била и Руско-турската война, на която се дължи омразата между братята от севера, юга и запада.  Омраза насочена  към не когото трябва! Омраза, за която няма място в днешния свят. За съжаление все още изповядвана от по-изостаналите в своето развитие хора, родове, народи.

Троицата

    Три вида са българите в пред и след “освобожденска” България! Три са родилите се в резултат на войната български държави! Три вида българи в днешна България и три Българии са днес в световен аспект. Българи изповядващи европейските ценности прокламирани още на времето от великият Васил Левски, който е за “Чиста и свята република!”, в която равноправни са и другите народности. За другата, националистическата група в страната ни имат права само българи, не и за цигани, турци, евреи,... За третата група изконни права имат руските олигарси в Родината ни. Три са и Българиите като държава:

    -“Освободена” като руска губерния в по-далечното минало, 

    -Присъединен европейски протекторат за член на Европейския  парламент и ЕС в близкото минало, в който се разпореждат бивши комунисти, националисти, фашисти и

    -Независима държава, изповядваща англо-американските ценности за свобода и демокрация, с осигурена колективна сигурност в НАТО.

    Първата  е налице, втората е частично реализирана, срещу третата са България и мнозинството българи, защото са с унижено и унищожено за целта самочувствие и себеуважение! Рожби на внедрени у нас,чужденци.

Светата троица

    Всичките гореизброени троици имат аналогия със Светата Божия троица дадена ни Отгоре отново в три вида:

Бог-Отец-Господ-Син-Светия Дух

Пътят-Истината-Животът

Вяра-Надежда-Любов

    Троици, всяка от които има определящо участие в земния живот на човека като цяло. И в живота и на българина в частност.

    Бог-Отец начертал Пътят му с Десетте Божии заповеди от Небесата, които чрез Вярата изразена в тях ще му донесат по-добър живот на земята, само ако ги осъществи и им се подчини.

    Господ-Син донесъл Истината  на земята с делегираните от баща му права да се разпорежда с човешкия живот така, че ако следва Божиите Път и Вяра дадени му в десетте Божии заповеди ще има Надежда да се спаси, в Небесата да се възроди! Истина и Надежда, които трябва да съпътстват всеки човек в реалния му живот. Истина описана и по-горе би осигурила Надежда за друг, по-добър живот на днешния български човек. И не само за него!

    Светият Дух като дело на Бог-Отец и помощник на Господ-Син е в услуга на човешкия земен живот, който трябва да е наситен с Любовта, а не с омразата и завистта. Свети Дух дарява светостта и възможност за чудеса на заслужили с делата си човешки същества. “По делата им ще ги познаете!”

Историйо, майко мила,

защо така си ни родила

през последните 135 години? Без Път във Вярата! Без Истина и Надежда! Без Живот чрез Любов! Без Бог-Отец, Господ-Син и Светия Дух! Без Път, Истина и Живот! Без Вяра, Надежда и Любов! Описаното по-горе „три по три” е в основата на всички български беди. То е основната причина за отсъствие на националното ни самочувствие и морално себеуважение и присъствие на човешкото ни унижение като човек, род, народ,...държава!

06 септември 2012г.