Партийната кауза

 на третият

За да се обединим, трябва да се разграничим!

    Желана кауза за всеки народ е обединението, защото: „Обединението прави силата!” За да е възможно обединение обаче, преди това е необходимо разграничение. Партийно разграничение! Коя партия зад какво стои. Има няколко общовалидни постулата, зад които е длъжна да застане всяка политическа общност ако иска да спечели доверието на избирателите на избори, все едно дали са парламентарни, местни или президентски:

    1. Партиите са единствени нормални политически образувания, които се явяват на избори. Коалиции между партии се правят след избори в зависимост от програмите им за управление. Раздялата на СДС с ДСБ като Синя коалиция е естествено и желано от мнозинството членове на двете партии.

    Злоупотребата с „граждани” или „движение” в абревиатурата за политически цели е дълбоко неморално. Появата на НДСВ, после на ГЕРБ, а днес и на „Граждани за България” като трета алтернатива на противостоящите политически ДСБ /СДС/ и БСП е дело на зложелателите на България.  Партийността е задължителна в управлението на държавата и отричането й е противопоказно за отделния човек. Освен това, макар и в различни нюанси тя е двупартийна: на леви и десни, на либерали и консерватори /Великобритания/, на републиканци и демократи /САЩ/, на християн-демократи и социалдемократи /Германия/, на.… Трябва твърдо да се защитава партийността срещу извращенията й!

    2. Разделение и противостоене на отделни общности в една държава е регресивно. Обединението е прогресивно.  Българското общество е дълбоко разединено и противопоставено на различна основа. Принципът „Разделяй /насъсквай/ и владей!” е повсеместен. Наченат още от 1878г. на русофили и еврофили та до днес. Увлечени в това филство, забравихме, че на първо място трябва да сме българофили в смисъл на хората живеещи в България. Крайно време е да се появи една партия, която ясно и разбрано да обясни психологически така наречения български  „преход”. Че СДС-БСП, Желев-Луканов, Демокрация-Дума, Сидеров-Продев,…беше едно целенасочено разделение и човешко омерзение между хората в България неизживяно и до сега. Вина има и едната и другата страна, че се поддаде, влезе в капана на третата: „Двама се карат, третият печели”! А кой е този трети, мисля, че днес всички разбрахме!

    3. Политическото разделение и противостоене в началото, днес третите изродиха в етническо. Българите мразят циганите, циганите мразят българите! Тези трети сториха същото и с българи-турци, турци-българи! Ето срещу това разделение трябва да се обяви една истински отговорна национална партия. И да заклейми този трети, като мракобесен, който „Налива масло в огъня” на изкуствено предизвиканото от него етническо напрежение. Партия, която да почерпи аналогичен опит със САЩ, където отношението между бели-черни е вече различно от бели-мургавите в България.

    4. Изборният процес е свещен процес в едно демократично общество и участието в него на всеки, който има право на глас е по своему свещенодействие. Да избираш значи да си жив! Да те има в този, реалният свят. Ти сам да избираш своя и на децата си живот, а не други да го избират. Да избираш и мястото на Родината си в заобикалящия я свят. Огромна отговорност за всеки е участието му на избори. Естествено право на всеки е неучастието му доверил се на шепота на третия: „Всички са маскари” и  че „Нищо не зависи от тебе!”. А истината е, че всичко зависи от всеки, който избира. Именно зад това трябва да застане една национална партия. Да призове към масово гласоподаване, което чисто партийният ще превърне в общонационален вот. Което драстично ще намали влиянието на купените гласове. Четиридесетте процента гласуващи в неуредена България рязко контрастира с деветдесет /88/ процента гласували в уредена Франция.

    5. Всяка партия се олицетворява от хората, членуващи в нея, като не количеството партийни членове определят облика й, а качеството им. Честни и почтени спрямо избирателите, ли са? Експерти ли са? Имат ли индивидуално и национално човешко достойнство? Без едно, две или без трите качества на членовете й, партията се превръща: в популистка при отсъствието на честност и експертност и в нихилистка, ако членовете й са недостойни. Така че, политиката е професия и то една от най-трудните, защото от нея зависи състоянието на държавата. Състоянието на всички нейни органи, като части от един жив организъм. Третият направлява като съчетава популизма с нихилизма. И затова руско-българската мафия си има държавата България.

    6. Всяка партия се олицетворява от заслугите й спрямо обществото като цяло. Какво стори партията БКП при Тодор Живков? Какво стори наследилата я БСП при Луканов, Виденов, Станишев? Какво стори СДС при Иван Костов? Какво наследи Костов през 1997г. и какво остави СДС на Симеон втори през 2001г.? Тогавашното СДС, чиито гръбнак е днешното ДСБ. Какво е на път да остави ГЕРБ на Бойко Борисов? Дали България няма да преживее отново, този път Бойко Борисова 2012-2013г. зима? Ето върху това трябва да съсредоточи партията своето разяснение пред избирателната аудитория и да иска нейната подкрепа за национално управление. „Скромността краси човека!”, в случая Иван Костов и СДС от онези четири години, но тя-скромността се оказа безпомощна пред наглостта на сътворилите три тъмни, студени, гладни и жадни зими за българското общество. Не трябва партията да мълчи, а трябва да тръби както за успешното, така и за неуспешното управление на държавата. Да разобличава третият, който неуспешното премълчава, а успешното управление обвинява.

    7. Една национална партия трябва да заяви своето отношение към трите стълба на едно общество: здравето на телесата, обучението на главата и святостта на душата. Към здравеопазването, така че да стане достъпно за всеки нуждаещ се от здравна помощ български гражданин. Към писмовното и мисловно обучение, така че университетите да са малко на брой, за малко мисловно избрани, а училищата да са за всички. Пернишкият университет няма да стане Харвард, но всяко училище може и трябва да научи на писмо и четмо всяко дете в България. Пасторите да проповядват Божието слово и в малките населени места, а не само в градска среда. Божието слово е жизнено необходимо за всеки човек без оглед на мястото и вероизповеданието му. „Разделяй и владей!” на душата на човека е от сатаната. Трите стълба не са приоритет за третият, защото болен, прост и безпътен народ много лесно се държи в подчинение.

    8. И не на последно място, една национална българска партия трябва да се разграничи от всичко идващо от днешна Русия. От атома, петрола и газта, та до на Путин-властта! Няма какво да взаимстваме днес от иначе този велик със своето присъствие в света народ. Мачкан при царете, погубван при Генералните секретари, ограбван от възцарилото се отново като „дворянско” Путин-ово обкръжение. Законът за отнемане на незаконно придобитото от милиардера Роман Абрамович имущество би ли отнел в полза на държавата Русия лондонския му клуб Челси? Стотиците милиони платени за него са руски пари от Чукотка. Аналогично и третите наши Абрамов-ци не влагат в бизнеса откраднатите пари, а разточителстват из привлекателни световни дестинации. Руският пример е заразителен! Пъпната връв между тях е непокътната.

    Формулираните тук осем постулата са от общонационално значение. Само чрез тях може да се стигне до властта, където може да се реализират заявените от ДСБ други осем точки, които са конкретна политико-икономическа програма за управление. А без власт, няма полза и от заявеното най-перфектно управление.   

01 юни 2012г.