Нашето АБВ

„И нии сме дали нещо на света!”

    Светите братя Кирил и Методий ни дадоха писмо, на което да пишем. А някои от нас, с това писмо дадоха четмо, на което други да четат!  

Духът чувства, за да почувства!

Мозъкът мисли, за да измисли!

Ръката пише, за да напише!

Човекът чете, за да прочете!

А като прочете, какво ще разбере от написаното….?

    Двадесет и четвърти май е ден на писмеността за българина, а 13 дни по-рано, на 11 май е ден на светостта на двамата братя. Това разминаване в честването е разликата между мозъка и ръката! Между това, което българинът ще почувства и измисли и онова, което ръката му ще напише. Денят на светостта е ден на мисленето и духа, а денят на писмеността е ден на писане-четене-разбирането. Не е все едно какво е то, обаче!

    Много именити българи дадоха своя дан в написаното. Имената им заедно с написаното от тях е учебно помагало в ориентацията на идващите български поколения относно миналото на предците им. Какво те са изживели, измислили, направили, което малко или повече им казва, какво самите те трябва да направят за своето поколение. Няма да ги изброявам, защото не могат да бъдат изброени като количество-много са, а и жанровото им разнообразие е необозримо. Само ще си позволя да се позова на най-обичания от българина народен поет и писател Иван Вазов, като ярък представител на българската писменост и на Васил Левски, като ярък представил на българското освобождение, чието име все още не е осветено от синодалите ни. Сто и тридесет годишната трагедия на българина е именно в несъвместимостта на тези две личности. Ярко противостоене неизяснено и до ден днешен. Кои са те, какви са и какво те са дали на българина?

    България има своите революционни поети, има своите битови поети и разказвачи, има своите душеприказчици,…, малка България има световно изявени и надарени в словото си личности! Иван Вазов е един от тях, на който българинът даде прозвището „народен поет” и писател в миналото с „Епопея на забравените” и най-вече с „Опълченците на Щипка”. И днес българинът го постави на първо място с романа „Под игото” като най-четена книга  в „Голямото четене” на БНТ:

    „-Кой изнамерил българската азбука,…,нашето АБ, Райно, кой го написа?”, но и „-Кой цар освободи българите от гръцко робство?” е другият въпрос на учителката Рада Госпожина. „-От гръцко робство избави българите цар Асен, а от турско робство ще ги избави цар Александър от Русия!” е отговорът на ученичката Събка. „-Русиян”, „русиян”, мълвеше лудият Мунчо след погрома! Ето това доайенът на след-освобожденската, а не преди-освобожденската ни литература-Вазов написа и даде да четат сънародниците му. А имаше друго, изявено пред-освобожденско дар слово, което след-освобожденците целенасочено пренебрегват, за да битува предимно след-освобожденското.

    „След дъжд, качулка!” е казал народът ни. Едни ни възродиха, други ни освободиха, трети ни изродиха до такава степен, че българската литература достигна до своя нископоклонен апогей-многотомните съчинения на Тодор Живков в ролята на писмо-четмо. Какви ли не литературни псевдо-издевателства имаше над българското племе през това време!?! Грешно-исторически, пролетарско-марксически, анти-евро-атлантически! И всичките следваха събитията. След, а не преди, все едно за добро или за зло!

    Като противовес на това разточително Иван Вазов-о творчество е това на Васил Иванов Кунчев! На дякон Игнатий! На Апостола на свободата Васил Левски! Литературно творчество заключено в едно малко тефтерче и в едно изпреварило времето си мислене. На един силно развит божествен дух придобит вероятно в манастира в съзвучие с поетичното: „Манастирът тесен за мойта душа е,…” Дух за колкото национална, повече за личнна човешка свобода. Задължително е българското племе да разграничи коя свобода е била приоритетна за Левски: Личната или националната? Те са коренно различни в своята същност. За него явно водеща е била личната и затова той контактува с изявени личности в комитетите. По-малко с револвер в ръка, повече с Божието слово в ума-Библията, те се заклеват в свободата на човешки същества. Тефтерчето на Левски е литературен завет за българина и до днес. Да бъде честен, морален, почтен,…да бъде човек! Освен това, разбирането му за свобода е в неговите думи:

„Който те освободи, той ще те пороби!”

в личностен, обществен, национален,…във всякакъв смисъл! Велика мисъл, изказана /или повторена за случая/ от велик човек. Мисъл реализирана и на дело, което го прави ненадминат досега гении в българската история. А защо не и в световната? Портретът му краси всички по-значими стени, но думите му ги няма никъде. Това лицемерие, това българско двуличие е черна неблагодарност към този изпреварил времето си мислител. Как с няколко думи е можал да каже толкова много за общочовешката свобода на личността! В потвърждение на казаното от него е и една не по-малко значима фраза:

Даром дадената свобода не е свобода на мисълта и на духа!

    Русите национално ни освободиха, но личностно ни покориха! А когато отделният човек не е свободен мисловно и духовно, то и общността, народът няма как национално, като общност да е обединен-освободен! Ето заради това българинът трябва да почита даденото му от Св. Св.Кирил и Методий писмо, на което човек може да изяви  своята мисъл и духовност. Докато:

    Увлечени в личностни кавги, синодалните ни старци едва ли подобаващо ще почетат тези двама велики българи, като на 11 май да отчетат светостта им!

    Увлечени в политически борби,  политическите ни литератори честват 24 май като ден на писмеността ни, но не и като ден на светостта на двамата братя!  

    Увлечени в това разделение, ние българите сме рожба на глупостта! Глупост, заради неоспоримия факт, че позволихме да сме разделени в повсеместния ни живот. Разделение, което в много голяма степен се дължи на писмото и четмото дадено ни от Светите братя. Дали в него е заключено доброто или злото? Дали е рожба на свободата на духа и мисълта човешки или е отказ от свободата, дело на ръката насочена отвън навътре в човека?

    Писмото, респективно четмото обслужват знание-познанието на отделния човек за себе си и за околния свят! Какво ще бъде то зависи от самия човек, в крайна сметка. Това, че друг му влияе в разбирането е само оправдание за неговото незнание!

24 май 2012г.