Прочетен: 2111 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 17.05.2012 18:10
Професията политик
/ода от народа/
Политиката е професия! И тя е една от най-трудните, защото е най-важна за просперитета на едно общество. За да бъде човек истински политик са необходими три основни качества:
-Да е честен в отношението си към своите избиратели!
-Да е подготвен експертно в своята област!
-Да има индивидуално и национално човешко достойнство!
Без едно, две или без три от тези три качества, той е политик менте:
Без първото, той е популист. Като няма какво политически да сътвори, той обещава или с предишните се оправдава!
Без второто, той е турист! Вместо от отреденото му на избори управленско място експертно да управлява, той е на всяко място „манджа мерудия”! Реже ленти, отводнява наводнения, гаси синдикални пожари, решава спортни недоразумения, критикува съдийско решение,…има негласно отношение към всяко европейско изпълнение!
Без третото, той е недостоен нихилист! Рожба е на род, но е в ролята си на безродник! Има наследено фамилно име, което не уважава и от външни нападки не защитава. Не го съхранява, а го опозорява и опозорено на своите деца го завещава!
Политиката е достойна професия. Не всеки човек е роден за политик, така както не всекиму е дадено да бъде художник, машинен строител и математик, композитор и изпълнител, земеделец и животновъд, хардуерен и софтуерен специалист, икономист и финансист, педагог и психолог, …да бъде човек с професия. Човекът без професия е непълноценен човек. Той е нещастен човек. А за да не бъде такъв необходимо му е обучение. Необходими са му знания придобити на теория и приложени в практиката.
Животът учи човека. Срещу животът не може и не трябва да се върви. Човекът се учи от живота! Животът не може и не трябва да е срещу човека, защото както човекът, така и начинът му на живот са им Отгоре даденост. Неотменима даденост!
„Младостта не е порок, но животът е изкушение!” за млад човек, най-силно изразено в детската му и тинейджърска възраст. С напредване на възрастта, човек добива мъдростта, а изкушението спрямо живота намалява и се успокоява. Отстъпва на знанието и натрупания му опит в практиката. Така че обучението е колкото препоръчително повече е задължително за всеки млад човек, който иска да постигне успех в областта, която му е даденост. Този, който иска да стане качествен политик е длъжен да извърви дългия и трънлив път на знание-познанието, както и прилагането на придобитото знание в практиката. В случая-в управлението на една малка или по-голяма общност от хора. Желанието му да скочи от долното стъпало в политическата си кариера на най-горната управленска площадка /виж „Приказка за стълбата” от Христо Смирненски!/ е младежка мечта без реално покритие. Всяка кариера се изгражда стъпка по стъпка, етаж по етаж, позиция по позиция в политиката, партията и в управлението на общността.
Старите да се оттеглят и да дадат път на младите в политиката ехти само за дясното политическо пространство. И то само по отношение на един човек. Не и спрямо другите „стари”. Не и за „старите” в лявото и средно политическо пространство. Другото пожелание е този човек „да направи крачка в страни”! В страни от пътя, по който той вече повече от двадесет години неотклонно следва със своите доказани знания и опит в управлението на страната? Какво означава всичко това, всеки трябва да се запита! И да се опита да си отговори.
-Защо, Господи, не искате този човек в политиката днес? Как така мастити, всеки в своята област, публични личности не разбраха, че не младостта, а знанието и моженето е необходимо на хората в България днес! И не само днес! И не само на България!” И че този човек притежава и знанието и моженето да управлява. Да даде още на отделния човек онова, което десетилетия наред му бе отнето.
„Аз съм Пътят, Истината и Животът!” са думи на Спасителя на човешкия род-Исус Христос. Съзнавам, че е недопустимо да се намесвам в Божиите работи и че всеки проповедник на Божието слово ще ме обвини в богохулство. ”Не споменавай напразно името Господне!” гласи третата Божа Заповед, но нима:
Пътят към ЕС и НАТО не начерта именно този човек тогава, когато всички вкупом бяха против? Тогава, когато напускайки ръководния партиен пост, той заяви: „Аз оставам на място, за да очертая пътя /към Европа!/. Ако че, други със сополиви сълзи само юридически /не и фактически/ го завършиха.
Истината за това, че наследството ни е от изток и че трябва да се освободим от него е негово дело? Именно той върна пазара и собствеността на отделния човек. Върна ги и си навлече гнева на хората от миналото, окопали се в бъдещето.
Животът на хората в България, той на два пъти върна? Върна им го след гладните Луканова и Виденова зими! Как можахме да забравим това се питам, ви питам?
Така че той в някакъв земен смисъл е начертал пътят, казал е истината и е осигурил животът на отделния човек. Жалко е, че днес други, не-заслужили без-личности се кичат с направеното от него. Нещо повече, те го обвиняват за своите грехове, което е дълбоко непочтено. Не е в съответствие с Божественото:
"Аз съм Пътят, Истината и Животът!”, защото явно нямат нищо общо с донесеното ни Отгоре. Имат общо със сътвореното от самите тях тук, долу, което не е никак божествено за хората в България. Повече е сатанинско, защото за тях „Религията /вярата/ е опиум за народите”. И те днес са опиянени от омразата си към този човек, като забравят за свършеното от него за хората, а и за самите тях!
17 май 2012г.
18.05.2012 14:12
