Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.02.2012 13:52 - Паметта човешка
Автор: georgialeksov Категория: Политика   
Прочетен: 1256 Коментари: 0 Гласове:
0



Паметта човешка       Човек без памет е като дърво без корен! Така както дървото умира без корени, така и човешкото в човек умира без памет за миналото си, като се започне от появата му, заключена в Божието слово, та до наши дни.     -Памет, която му помага да върви!     -Памет, която го предпазва да не греши!     -Памет, която го ръководи към добрини.     -Памет, която му дава сила да прости за извършени злини!     -Памет е необходима за всичко, защото без нея, човек е подобие на същество, което оцелява ден за ден, както правят животните.     Има ли памет българина и ако има доколко тя му помага да върви, да го предпазва да не греши, да го ръководи и му дава сила да прости?     Повече от три столетия, националната памет у българина е била заличена. Стотина години след поробването от Турската империя и още толкова след старта на Възраждането считано от появата на История славянобългарска /1762г./, паметта на българина я има. През останалите три века турско владичество, националната памет може да е заличена, но не и чисто човешката памет, която е в основата на свободолюбивия дух у българина освободен и възстановен с Възраждането. Много светли личности извървяха този трънлив възродителен път през тези 100 години. Път водещ все по-нагоре към една чиста и свята република, в която всички хора, независимо от раса, вяра, език,….са равни / думи на Васил Левски/подобно на американската президентска република /1789г./. Възраждане, чието разрастване обхваща всички земи населени с българи. Възраждане, чиято крайна цел е свободни хора в свободна българска държава. Вътрешно възраждане, което никой не може да пречупи и да спре със сила в края на деветнадесетия век. Спря го външната намеса на една противостояща на Турската империя-Руската империя. Изкупителна жертва на вековната вражда между тези две съседни империи, всяка от които искаше да покори и присъедини към себе си по-малките страни се оказаха българите. Именно войната през 1877-78г. пречупи и унищожи възродителния дух у българина. Увреди мисловното му, като му втълпи, че той е негоден да извоюва сам свободата си забравяйки думите на Апостола, че „Който те освободи, той ще те пороби!”. Промени и духовното му, че жертвите дадени във войната са средство за постигане на духовната му свобода. Животът е даден от Бога и само Бог може да го отнема, а не човешки пушки, топове, щикове. Васил Левски е проповядвал българщината със слово и е заклевал над библия! Азбучна истина е, че: Даром дадената свобода не е свобода на мисълта и на духа!     И затова и до днес българинът не е мисловно и духовно свободен. Все още робува на тази дадена му даром свобода. Все още погледът му е обърнат на изток. Все още битува в съзнанието му мисълта, че от там е дошло спасението. А това е лъжа, която трябва да върне паметта на българина отпреди повече от сто и тридесет години. Да се огледа наоколо, за да разбере, че през всичките тези години той не е бил свободен сам да решава съдбините си. С две малки изключения, начело на осакатената му държава са стояли все чужденци. Като се започне от чуждия Генерал губернатор „Дондуков едно и Дондуков две!”, мине се през едноличната власт на чужденците, Царе: Фердинанд, Борис и Симеон-Сакскобурготски, през руско-българските Генерални секретари Брежнев и Живков, та до руско-българските Президенти Путин и Първанов днес. Историческият път на Третата българска държава е наситен с много национални предателства, с три национални и три социални катастрофи и с много унищожени човешки съдби и недоживени старини! За всичко това е необходима памет за истината, която може да върне възрожденския дух на българина. Памет, която може да обедини и възроди разединеното мисловно и унищоженото духовно българско общество.     Мисловното е разединено на Изток-Запад. Изток с Цар Александър втори, със Сталин и с Путин! Запад с Царете Сакскобурготски. Днешната западна ориентация на България е показна, лъжлива, защото е реализирана от източните материалисти!     Духовното през последните шест десетилетия беше унищожено и заменено с материално. Така че, днешното присъствие на хора и обществото ни като цяло в западните институции е продиктувано изцяло от материални подбуди. Не и заради отсъстващото у тях /нас/ духовно.     Отсъствието на памет у българина доведе до три очевадни сравнения между турското робство и руското господство:         Турските мекерета, днес са про-руски ченгета!     Про-турските чорбаджии днес са про-руски паралии!     Турският Конак беше заменен с про-руски Партиен /НС/ дом!       В центъра на гр. Плиска-столица на Първата българска държава има само български сгради. В центъра на гр. Преслав-столица на Втората българска държава има само български сгради. В центъра на гр. Велико Търново, като първа столица на Третата българска държава има само български сгради. На Царевец и Трапезица. В центъра на гр. София, като вече столица на новата българска държава има много култови сгради, които не са дело на българщината. Решението от Първото ВНС да бъде преместена столицата в София не е българско дело и то е продиктувано от мнозинството в него про-турски, превърнали се в про-руски чорбаджии. За да бъде заличено славното минало на трите български царства и да бъде възвеличено царството на руските империалисти. Същите тези признателни на руското оръжие в България люде съградиха и днешния култов център на град София: Българското НС в краката на коня на чуждия Цар, наричан освободител! Съградиха култова гробница-мавзолей на един национален предател. Съградиха паметник на една чужда армия-Червената, чиято висота засенчва Алма матер на българската наука. Съградиха три каменни „Бастилии” една от които-тази с петолъчката нарекоха партиен дом, все едно че всеки от партийците си нямаше собствен дом. И като връх на наглостта, улицата покрай тях нарекоха булевард Руски, който опираше до площад Ленин с монументалния му паметник в цял ръст и вдигната ръка, а улицата, която се съединява с него при сградата с петолъчката-нарекоха Дондуков Корасаков. Бива, бива руско, ама чак толкова не бива!     Стореното, сторено! Има ги сградите, има ги и улиците! А сега какво да се прави, за да се възроди националното в българина. Първо, най-голямото опущение, граничещо с престъпление беше събарянето на Мавзолея на Георги Димитров, което беше поръчано от комунистите и осъществено от марионетките им, за да отиде в забвение за идващите поколения това древно идолопоклонство. Заради паметта, задължително е мавзолеят да бъде възстановен като макет на същото място. Една лека конструкция, с възможност да се минава и вижда саркофаг с поставена в него кукла имитираща мумията на „вожда и учителя”.     За да се върне поне отчасти българското в народа ни, този така наречен софийски център да бъде съхранен като култово предателство на българщината. Партийният дом да си остане такъв, какъвто е бил по комунистическо, достъпен за всеки да се запознае къде са вземани продажните решения на БКП за България. Турския конак, после царски дворец и макета мавзолей да са също така достъпни за хората придружени от екскурзоводи. За да стане българско, Народното ни събрание трябва да бъде преместено, но не в бившия партиен дом, с което да се заличи предателството, а в новоизградена сграда. А настоящото НС да си стои там като каменна сграда, а не с хора в нея, които оня с коня тъпче повече от стотина години. Що се отнася до оня с шмайзера и дружинката му нека си остане на същото място, само че изографисан по подходящ начин, така че да възпитава, а не да унизява българина с присъствието си. Макар и малко встрани, черквата Александър Невски няма нищо свято и българско, за да бъде патриаршеска? Храмът Света София, макар и скромен е много по-достоен за висшите ни духовници. А това, че не е, показва че те не са достойни!     Паметта е жизнено необходима на българина днес. Култът към личността все още не е изживян от него. Той робуваше и все още робува на „личности” като Цар освободителя, Ленин, цар Обединителя, Хитлер, Сталин, Димитров, Живков. Робува и на днешните Първанов и Бойко Борисов. С делата си те доказаха и доказват, че не са пример за подражание. Тяхното обществено поведение не възпитава, а развращава мисловното и духовно в отделния човек. Превръща го в част от едно подобие на общество, което се люшка от „Осана” до „Разпни го”. За всеки и за всичко.   05 януари 2012г.                             



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: georgialeksov
Категория: Политика
Прочетен: 592828
Постинги: 351
Коментари: 362
Гласове: 1372
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031