Един бивш премиер в “Нека говорят” на БТВ и една симпатична дама в “На четири очи” по НТВ на 18 декември 2011г.!!!   

    Поканеният “да говори” Иван Костов не можа да говори, защото водещата журналистка говореше вместо него. И го надвикваше! И го наставляваше! И го поучаваше! И го обвиняваше! В качеството си на каква обаче? Работата на журналиста е да задава въпроси и да търси отговори. Да бъде себе си, а не работодател-възложителя й.

    На другата крайност беше Меглена Кунева в другата ТВ, при другата водеща. Дълго, убедително, напоително, тя чертаеше бъдещето на българската политика. Гражданска, не политическа! Индивидуална, не партийна! С чара си на европеец, а не като член на комунистическо семейство, тя е третият човек, който в лично качество стига до подножието на президентската ни институция. На балотаж беше Жорж Ганчев, после Волен Сидеров, а днес г-жа Меглена Пръмова беше монтирана на изборната амбразура.

    Пътищата са различни, целта е една и те я постигат с помощта на журналисти. Нещо като “Аз съм Пътят, Истината и Животът!” в земно-български вариант. Какъв е пътят, каква е целта и какви са те? Това са все въпроси, отговор на които си дължим в навечерието на този светъл празник - “Дядо Мраз”, пардон “Дядо Коледа”.

    Журналистиката е трудна професия! Особено когато тя е българска! Особено когато в нея се подвизават журналистки като Диана Найденова и Цветанка Ризова. Особено когато трибуната им е в телевизии с национален обхват като БТВ и НТВ. И особено когато начело на контролиращия изказа им орган-СЕМ е човекът с папионката доц. Георги Лозанов, който много говори, но нищо не казва.   Журналистките, телевизиите и СЕМ са само външната, видимата страна на проблема-журналистическа политика. Вътрешната, същностна й страна е старателно скривана, защото не е в унисон с европейската практика  А ние сме член на европейската общност юридически и като такива не може открито да нямаме партии, чиито политически платформи воюват преди избори, а спечелилите да ги реализират в управлението на страната.

    Пътят към властта е Път, който тръгва с така наречените граждански движения-сдружения, които достигнали до властта се превръщат в партии.  Такова беше НДСВ на Симеон втори, такова е ГЕРБ на Бойко Борисов, такова е АБВ на Георги Първанов. Не по-различно беше и ще бъде измътеното в тъмните коридори на властта гражданско движение за съпругата на Андрей Пръмов.

    Целта е властта, това е Истината! В началото гражданска власт от редовия гражданин върху държавата му превърнала се в партийна власт от авторите на тази политическа измама. Гражданинът гласува за движение, а получава партийно управление. Името на това е “политическа измама”, която не се наказва от избирателя на следващите избори, защото те израждат ново движение-сдружение, в същността си мръсно изпълнение. Кои са те обаче!

    Те са Животът! На тях дължим ежедневието си, икономиката ни, гео-политическата ориентация на Родината ни. Те са феодалите в земеделието закрепостили хората върху тракторите и животновъдите в краве-, свине- птицефермите! Те са собственици на сградите, животните и техниката, барабар с работната сила в тях! Те са лицето на туристическата и инфраструктурната ни индустрия! Те са в четвъртата власт-медийната! Те са синдикалната защита на онеправданите “трудещи се”! Те са спонсори на пищни тържества, каквото беше “Спортист на годината 2011г.”! Те са благодетели на отхвърлените от обществото човешки същества, като “Българската Коледа”, например! Те спонсорират изграждане на Божии храмове и стават техни ктитори, като този на Гигинския манастир, например! Те са пътят, истината и животът в нашата нещастна държавица! А кои и какви са те, за да бъде животът ни такъв?   

    “Мръсна работа е това политиката!”-думи на социалдемократа Петър Дертлиев след гласуваната от ВНС нова Конституция на България през 1991г.. А аз тогава написах в “Не на Конституцията, да на България!” /виж НЗЗ,бр.110 от 02-08-1991г./: Мръсни са и резултатите от нея! Особено когато политиката се практикува в България. Особено когато се практикува не от политици, а от партизани в политиката, наследили “шумкарите” слезли от гората през 1944г.. И особено когато медийната и Съдебна власти не са професионални.

    Политиката и журналистиката са двата взаимно зависими стълба за демокрацията в една държава. Съдебната власт е гарант на демократичните й устои.

    За демокрацията се воюва, тя не се купува. Купените журналисти не са войни на демокрацията.

    За властта политиците воюват на избори, а не влизат във властта през задната врата. Поръчковите политици не са войни на демокрацията.

    Журналистическа политика управлява България днес. Аналогично на хората върху тракторите, хората в оборите, обслужващите хотели, строителите на сгради и магистрали,....и журналистът е крепостно човешко същество. Без права, а само със задължения към те, които спонсорират мизерното им съществуване на личности, превръщайки ги в безличности. При много от тях, журналистическият им професионализъм е приватизиран и е ориентиран към чужда за обществото изгода. Злоупотребен е с него. Как ли се чувстват закрепостените към съответната медия журналисти-професионалисти? Дотолкова ли е потъпкано личното им достойнство на човешки същества? Не съзнават ли, че са пред микрофон и на екран? И че те са интелектуалната част на българското общество! А някои от тях издигнаха в  култ Бойко Борисов, който интелектуално е несравнимо по-ниско от тях самите. В култ, аналогичен на този, който тези дни виждаме при смъртта на Ким Чен Ир в Северна Корея. Защо други от тях открито не оценят достойнствата на друг български политик, сравним с този на също отишлия си от този свят Вацлав Хавел, например? Все въпроси които чакат своя отговор от политическата ни журналистика, за да може България да се управлява от политици, а не от журналисти.

    Политическата и журналистическата са две коренно различни професии. Едната управлява, другата адекватно информира, а не манипулира обществото. И докато политикът няма как да стачкува за отнетото му политическо право, то журналистът има право да стачкува за отнетото му право на лично мнение и свободен изказ в медията, в която работи. Стачката е средство за защита на човешки права материално. За право на труд, за заплата, пенсия, здравна осигуровка,... Една журналистическа стачка срещу работодателите им, освен за гореизброеното, тя трябва да е за право на свободно изразено мнение. Най-вече за него, защото трудът на журналиста е не толкова лично-егоистичен, много повече е обществено значим!

    -Българското общество е в очакване на вашия журналистически глас, г-жи/г-да журналисти,  който да разтърси политико-икономическото българско дърво, за да изпопадат накачулилите се на него мафиоти от най-различен калибър! Загърбете материалното, което е временно, издигнете духовното, което е вечно! Потомството ще ви благодари от местопребиваването си! Историята ще оцени поведенческото ви достойнство! Бъдете себе си, за да бъде и аудиторията ви такава!

20 декември 2011г.