Защо Мавзолеят, а не Паметникът?

    -Защо Мавзолеят на Георги Димитров, а не Паметникът на Съветската армия, беше разрушен?

    -Нима едното е изкуство, а другото не е?

    -Нима паметникът е свързан с паметта на българина, а мавзолеят не е?

    -Защо защитниците на чуждия окупатор-Червената армия не се опълчиха срещу разрушаването на мавзолея, а сега защитават паметника на Съветската армия?

    -Защо същите тези защитници не се обявиха срещу наглата намеса на руския премиер г-н Путин в българските вътрешни работи?

    -Защо министърът на външните работи не реагира адекватно на тази външна намеса?

    -Защо министърът на вътрешните работи не е на мястото си, след като косвено защити този “ръждив пирон” в центъра на София? /г-жа Люба Кулезич се оказа по-българка от всички нейни колеги!/

    -Защо кметът на София г-жа Фандъкова издаде заповед да се почисти ръждата от него? И не е ли тя маша в ръцете на строителите му?

    -Защо българският премиер г-н Борисов мълчи като риба във вонящата българска политическа среда?

    -И не на последно място, защо редовият българин е безучастен към ставащото в центъра на столицата му? Само едно момче с талант, смелост и гражданска позиция се показа достоен да се нарече българин. Принуден да бяга от собствената си Родина и да се крие от безродните й управници.

    Мавзолеят беше толкова паметник на изкуството, колкото е и паметникът на Съветската армия. Внушителна гробница на мумия на човек, който има мрачна слава с братоубийствата през 1923г. и касапницата след 1944г.! Пренесена варварщина от преди хилядолетия в наши дни беше този паметник на “изкуството”! Не по малко варварски от гледна точка на изкуството е паметникът на Съветската армия. Хора с оръжие в ръка не могат да вдъхнат мир, взаимно доверие и братство между хората, защото предназначението на оръжието е да убива. А да величаеш убийството, все едно от миналото, настоящето, или бъдещето е чиста проба варварско дело!

    Както за Мавзолея, така и за Паметника на Съветската армия, българинът трябва да има памет. Именно затова, те са ПАМЕТ-ници! Паметта на българина за Мавзолея беше целенасочено изтрита. Старите помнят, но младите днес не знаят, че в центъра, срещу турския Конак, после Дворец на Кобургите, а днес Национална художествена галерия, за десет дни, с шест човешки жертви, беше построена тази гробница, която изумяваше всеки човек с нормално мислене. Кметът Софиянски и министър Бакърджиев разрушиха мавзолея, с което изтриха паметта на българина за мрачното му комунистическо минало. За разлика от днес, тогава руската страна не се опълчи срещу това разрушение! Днес, кметът Фандъкова и министър Плевнелиев не разрушават, а съхраняват в паметта на българина освободителната роля на армията, която донесе комунизма в България.

    Нали и двата са паметници! Нали и двата се отнасят до паметта на българина към миналото му! Защо единият да рушим, другият да съхраним? Това избирателно поведение на управниците ни вчера и днес не е случайно. То е продиктувано от връзката на България с Русия през последните 133 години и най-вече след 1944г., когато Червената /съветска/ армия превърна България в съветска республика, в чието управление да се подвизават руски българи. Хора с българско потекло, но с руско самосъзнание! Ето това е най-страшното за един род-народ, защото е осквернение на паметта му. Обратно, хора от друг род-народ да стоят зад българските национални интереси, да имат българско самосъзнание са достойни за възхищение. Те, за съжаление, са кът! Другите, с чуждото самосъзнание, за огромно съжаление, са бол!

28 юни 2011г.

П.П. По въпроса за въпросните два паметника изказах своето мнение много по-рано с долу приложените и публикувани в пресата два материала:

МАВЗОЛЕЯТ НА Георги Димитров като храм на БКП и символ на комунизма в България. Да го има или да го няма? Допитване, предложения, проекти, обосновки. А решението?

Господа архитекти на бетона и стъклото, господа архитекти на човешката душа, и вие, господа управници, спасете го, съхранете го за нашата ИСТОРИЯ!

Вярно е, че не е така величествен като Хеопсовата пирамида, например, вярно е, че е в центъра на столицата и пречи на някои да разгърнат отново творческите си възможности, вярно е, че макар и по различни причини, всички /бели и червени, сини и зелени/ вече не го искат. Но също така е вярно, че премахвайки и видоизменяйки го, ще направим поредната грешка към нашата история.

Мавзолеят е това което е – гробница, макар и бивша, на бащата на тоталитаризма у нас, както лагерите в Белене и Ловеч са дело на най-ниското, пошлото, животинското у човека, както манастирите са огнища на народност, вяра и духовни добродетели, както…Всяко нещо е това, което е. Другото е фалш и лицемерие!

Мавзолеят трябва да остане такъв, какъвто е. Сградата е масивна, величествена и „се връзва“ с построените западно от нея средновековни каменни постройки. Като единствена доработка, неструваща нищо на разединената ни държава, предлагам да се постави вътре или вън, достъпно за погледа на всички, някакво табло със следния надпис:

„Тази сграда е бивш мавзолей – гробница на обожествен КУЛТ играл ролята на Бог от 1949г. до 1990г., издигнат от набедените вярващи. За построяването му са разходвани няколкостотин милиона народни /не партийни/ лева! Обемът на отработеното в студ и пек от гвардейците време за охрана /на какво и от кого?!?/ е 1100000 човекочаса, като мнозина от тези младежи са получили ревматизъм, флебит и други трайни професионални заболявания.

От тази трибуна са изречени стотици тонове лъжи и хиляди километри празни обещания, от което е последвало духовното осакатяване на 9 /девет/ милиона български граждани и материално обременяване на всеки от тях с по 2500 долара. По този начин от храм и символ на комунизма, ще го превърнем в гробница на тоталитаризма.

в. ПОДКРЕПА,  бр.32/8-02-1992г.

Защо мавзолеят?

      “Казаното отлита-написаното остава”! 

      За съдбата на мавзолея  на Георги Димитров в София, това са само думи, чути и прочетени, но неподкрепени с нещо, което може да се види, да се пипне, да се усети! За да се разбере какво е било, и какво можеше да бъде, ако не беше станало онова през недалечната 1944г. И това, което я последва!

      Мавзолеят на “вожда и учителя” /накъде ни води и на какво ни научи?/ е външната обвивка на това,  което извършиха той и неговите съратници в България и срещу България.  А със събарянето му,  или което е по-лошо, с преустройството му се цели да забравим всичко това. НЕ!?!  Това е отстъпление пред тези, които го построиха и консумираха и които днес искат да го няма, за да не си спомняме за техните минали дела. Това е отказ от паметта на битите и избитите от тези самообожествили се другари, довчерашни господари на България

      Този паметник на глупостта трябва да остане в центъра на София, така както стои в центъра на България-Бузлуджа-нският. За да напомнят за миналото- светло за авторите им и тъмно за останалите.

      Тези паметници на комунизма, тези безсмислено и безвкусно оформени купчини камъни трябва да се съхранят такива, каквито са и където са. И да бъдат отворени за посещения, придружени с обяснения на идващите за отишлите си. За да знаят какво е било и че никога вече не трябва да бъде!

      А ако все пак трябва да се разделяме с миналото си, с историята си, защо не започнем с разрушаване паметниците на Съветската армия в градове и по върхове, която ни дари с комунизъм, рожба на който са мавзолеят, партийните дворци и ...трудово възпитателните общежития-лагерите!

в.МАКЕДОНИЯ,  бр.29,  21-юли-1999г.

П.П. Мавзолеят беше разрушен не от комунистите, а от обслужилите ги г-н Софиянски като кмет на столицата и от г-н Бакърджиев като Министър на регионалното устройство през 1999г. За да не помним и да не знаем какво е било.