на правосъдието известните

/ода от народа/

    Разделението на хората в българското общество днес е на леви, десни и на българското правосъдие известни! Характерен способ за тяхното разграничение е отношението им към само един човек, нарочен да носи на плещите си цялата вина за случилото се през последните вече 22 години. Всички искат да го няма на политическата сцена, въпреки че той за България беше като Рейгън за САЩ, като Тачър за Англия, като Аснар за Испания! Беше и все още е авторитет-“Командира” и затова той е на прицел и от трите групи граждани на България.

    “Десните” не го искат, защото му завиждат!

    “Левите” не го искат, защото го мразят!

    “Известните” не го искат, защото са зависими от правосъдието заради делата си. 

на десните хора към този човек е характерна черта при по-малко способните в дадена област на обществения живот към по-способните в нея. “От всяко дърво, свирка не става!” От всеки човек художник, икономист, писател, земеделец, музикант, правист, политик, ....не става! Трябва му даденост за съответната човешка дейност! Освен това, той с труд, трябва да я развие и приложи в живота си така, че да има приемственост както от  предхождалите го, така и от следовниците му. Тръгването от начало /всеки да открива колелото!/ е човешка глупост. Натрупаният отпреди житейски опит трябва да бъде винаги изходна база при всяко начинание!

    Изявата на една личност във всяка една област е възможна само ако са налице горе-упоменатите три човешки достойнства. Въпреки наличието им в две личности, естествено е да има разлика между тях като реализация. Именно тази разлика поражда завистта на  по-слабия към по-силния в знание-можене-правенето. А оценката се дава според делата им. Оценката от тези, които ги припознават, избират единия и му се доверяват е една, а оценката на онези, които искат другият, по-слабият да го замести-измести от позицията, която заема е съвсем друга. На първите оценката е обичлива, на вторите е завистлива в личен и обществен план.

    Завистта е лош съветник при всяка човешка дейност, защото пречи на нормалното, обичайно човешко мислене. Замъглява разсъдъка, изважда на преден план най-долните човешки страсти. Водещо в преценката му се основава на шопската премъдрост: “Я не сакам, я да съм добре, я сакам Вуте да е зле!”. И като резултат обикновено Вуте е добре, а завистника става зле.

    Добре е да си спомним посещението на Президента на САЩ Клинтън в България, когато тримата първи: Костов, Стоянов и Софиянски бяха на едно място. Завистта на двамата към “Командира” им, те не можаха да скрият, въпреки усилията си. Завист, която ги раздели и отклони България от пътя, по който беше поела през тези 3-4 години. Глупостта на единия сдаде властта! Алчността на другия сътвори нов модел на общинско управление!

на левите хора към този човек не е икономическа, а е политическа. Неистово го мразят, че той преориентира България от любимия им Изток, към омразния им Запад. От тяхната матушка Русия към нашата майка България! 

    Отказът им от властта на 4 февруари 1997г. не беше случаен. Властта му беше дадена, за да извърши раздържавяването, при което именно левите се обогатиха, защото вече имаха парите натрупани от 1985г. до 1997г.!

    Открито демонстрираните омразни обвинения от левите  към този човек е дълбоко лицемерна, защото не са на икономическа основа, на политическа са! Икономическата съсипия на България започна от тях още от 1947г. с глупавата им индустриализация и от 1950г. с още по-тъпата им колективизация отучили българина да цени и съхрани това, което има: плодородна земя, всякакъв вид вода, морска и планинска красота.

    Омразата им към този човек е на политическа, русофилска основа. Русофили бяха още по времето на българското Възраждане с погледа си втренчен на Изток, към “дядо Иван”, който да дойде да ги освободи. И той дойде и обезбългари съзнанието на българина. Обезсили го! Отне му вярата, че сам може да реши своите съдбини. А след второто “освобождение” през 1944г. това тяхно обезбългаряване се задълбочи и се превърна в предателско порусначаване. И затова днес левите разчитат винаги на външна, чужда помощ. Само че, всяко чуждо си има и свое, което е за предпочитане пред българското. Такива са и руските енергийни проекти на българска земя, допуснати от леваците в пълния и преносен смисъл.

от правосъдието е причина “известните” да са срещу този човек. Те са пред камери и микрофони не по собствена воля. Тяхната публична изява е продиктувана от сценаристи, оператори и режисьори, които решават кога, къде и с какво, зависимите от правосъдието трябва да се появят на публична сцена, за да развенчаят увенчания със славата на единствен реформатор до сега у нас. И те го правят така, че “просто да ти стане жал” за тяхното падение на човешки същества. Падение, богато заплатено преди това от бъркане в кацата с меда. Падение, което осигурява безопасно от правосъдието съществувание в незаслужен разкош. Но не безоблачно е то, защото при отказ на послушание, силата на закона безмилостно може да се стовари върху тях.

    “Отзвук” от миналото беше появата в предаването “На четири очи” по БТВ на 12 юни от бившата ТВ водеща Диляна Грозданова. Очеваден сценарии за написано от друг оплюване на въпросната личност изслушано с внимание от водещата. Безоблачната кариера на съпруга Любомир Павлов трябваше да се заслужи с тези нейни думи. Защото сагата с Общинска банка е все още в правосъдните папки и там ще си остане, докато слушка какво й се казва да казва. Техният благодетел, приятел и автор на модела Софиянски е също така докаран на публичната сцена. Да основава някакво ОДС и отново да е кандидат за кмет на София. Само че неговата подкупваща усмивка е вече изкривено-тъжна.

“О минало /крадливо/ незабравимо, 

о, горди, славни  /жалки/ старини!”

    Една след друга изплуват в публичното пространство сенки от миналото. С една и съща цел. Да се спасят временно от неизбежното попадане в съдебната зала. Не с измислени, а с реални обвинения в неправомерни деяния.

    Три групи хора обединени в едно е днешното статукво в България. И затова няма алтернатива нито на Симеон-овци, нито на Първанов-ци, нито на Борисов-ци. А алтернативата е единствено в обкръжението на този един човек. Само трябва да бъде видяна, разбрана, избрана!

17 юни 2011г.