Левите мразят Иван Костов!

    Завиждат му десните хора, защото той е доказал се политик. Не съм чул една добра дума за него от десните: Петър Стоянов, Стефан Софиянски, Евгени Бакърджиев, Надежда Михайлова-Нейнски/, Богомил Бонев, Александър Йорданов,..., въпреки че те, под неговото партийно и държавно председателство, бяха фактори, а след него се сринаха като политици и управленци. Не го защитиха, а го оставиха сам на бойното поле. Не защитиха стореното и от самите тях през тези преходни за прехода четири /1997-2001/ години  . Нещо повече, завистта им стигаше до там, че се отрекоха и от собственото си управление. Предадоха и продадоха синята идея от Орлов мост!

    Мразят го левите хора, защото той преориентира България от тяхната Русия към ЕС и НАТО. Не от руския народ, а от руската върхушка, която през последните 135 години, винаги е била империалистическа. Със своето русофилство-криво разбрано българофилство, левите русофили, винаги са били в услуга на тази върхушка. 

    И като резултат левите приемат десните, само не и Костов! Не съм чул и една лоша дума за гореизброените. Лошите думи са само за Костов, въпреки че левите са му длъжници. Всеки, що годе умен, разбира защо!

    Леви /омраза/, десни /завист/, леви-десни, леви-десни ще вървим напред назад! Така пеехме по онова време. Така върви и животът ни днес. С левите-омразата напред, а с десните-завистта назад, защото омразата е рожба на завистта, а не обратно. Изобщо този кършък, това съешване на леви с омраза и на десни с завист трови публичното пространство в България. Обърква избирателя, което му отнема правото на избор. И той отказва да гласува с мотива: “Всички са маскари!” или “От мен /нас/ нищо не зависи!”. А от него /нас/ всичко зависи, ако отхвърлим от себе си завистта и омразата. А те там, горе, нека си завиждат и да се мразят колкото си искат!

    Лицата на прехода са вън от проходилата България. “Кучетата си лаят, керванът си върви!” Десните лаят, когато левите ги насъскат! Обикновено преди избори, те са пред микрофон и на екран като обединители на дясното-спасители на лявото!

     Едни завиждат, други мразят! Завистта и омразата са две различни по своята същност човешки състояния. Еднаквото в тях е че и при двете, един човек /група хора/ изпитва тези чувства към друг човек /група хора/.

    В основите на марксическата идеология е завистта на бедните към богатите. На пролетариата към капиталистите, което на практика е завист срещу капитала. Да ама капиталът като средство за разплащане в бита, икономиката и в социалната сфера е в основата на човешките взаимоотношения. Така че, тази марксическа философия се оказа, че е срещу живота като такъв. Доказателство за това е разрухата, която тя остави в марксически ориентираните страни през 1989г., при които капиталът беше изхвърлен от употреба като средство, което движи живота напред. Всеки честен към себе си и себеподобните си трябва да признае това политико-икономическо отклонение на човечеството от пътя му напред и нагоре.

    Нещо повече, то върна назад човешки общества що се отнася до най-важната черта в човешкия характер-трудолюбието. Отказът от труд е сигурна негова гибел, защото “Господ дава, но в кошара не вкарва!” Дал му е ум, ръце, сърце,..., в ролята на субект и жизнена околна среда-обект, в която с труд да се реализира. И ето тук е ролята на капитала като дразнител на трудолюбието човешко! Както производително от една страна, така и потребително от друга. В капитал-истическото общество: “За да ядеш, трябва да произведеш!”, а в Маркс-ическото: “Който не работи, няма да яде!” Капиталистите произвеждаха и днес ядат, а ние работихме без да произвеждаме и днес сме гладни.

    Завистта на не успелите леви марксисти към успелите десни капиталисти роди омразата им към тях. Омраза, въпреки че те, левите, са днес капиталисти благодарение на десните, които извадиха капитала от нафталина на марксизма и го обявиха за продан. Левите го купиха, присвоиха юридически, защото той си беше техен фактически през всичките петдесет години /1947-1997г./ тяхно управление. Те контролираха и управляваха материалните активи, зад които марксизмът криеше капиталите. Те си бяха техни през всичките тези години. Те си ги присвоиха и днес разрушиха.

    “Силно да любиш и мразиш!” звучи поетично и патетично. Любовта идва с младостта, омразата с възрастта. А мъдростта е тази , която може да наклони везните в едно общество към любовта или към омразата. Към младите или към възрастните. Коя от двете групи да решава съдбините на Родината им? Пенсионерите, които с гласа си прогонват децата си от дома им, или младежите, които с гласа си осигуряват достойни старини за родителите си?

    Духът и плътта човешки са в единство и непрекъсната борба на мисълта! В “Галатяни 5:19-23”, Св. Апостол Павел ги е канонизирал така:

    “19-21. А делата на плътта са: блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнования, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания за които ви предупреждавам, както ви и предупредих, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство.

    22-23. А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, верност, кротост, себеобуздание, против такива неща няма закон.”

    Не отсъства нито едно дело на плътта за хората на България. За всяко едно от тях има голяма представителна група. Нещо повече, някои от тях са характерни за цялото ни общество. И обратно, плодовете на духа са недостатъчно застъпени в българското общество. Особено последното качество на Духа- себеобузданието, което е връх на човешкия дух, а от там и на човешката плът.

    Завистта на десните и омразата на левите трябва да спре, заради бъдещето на България. Не само заради Иван Костов, но и заради тези изключително способни и достойни хора които застанаха зад него през всичките тези години. Завистта и омразата към този човек се пренася и върху тях, което те не заслужават.

    -Бъдещето на България е поставено на карта.

    -Животът на хората в България вече е непоносим.

    -Престъпността и право-раздавателните органи са в братска прегръдка.

    -Етническите крамоли и екологични препирни обезсилват нацията.

    -Делата на плътта властват повсеместно.

    -Малкото останали плодове на духа биват притискани и подтискани. А те са средството за богоугоден живот на земята, който дава вечен в Небесата. Така че себеобузданието е средство да се помирим и смирим най-напред със себе си, а после и със ближния си. Себеобуздание, което да върне всички липсващи ни плодове на духа, които да одухотворят и делата на плътта.

    На избори се избира не само властта, но и гордостта на един народ. Дали той е достоен чрез избраното. Ако избраното го въздига, той е горд с избора си! Ако ли не, той е за съжаление от гордите народи. България днес е за съжаление от европейските ни партньори. За да освободим Родината си от това унижение, длъжни сме на избори да изберем хора на духа, не на плътта! Хора способни на самообуздание спрямо бонусите на властта. А не такива, които вчера се поддадоха на съблазънта и бръкнаха в кацата с меда, така че днес са в лапите на прокуратурата и на съда.

29 април 2011г.

П.П.. След завършека на настоящето, гледах церемонията  по встъпване в свещен брак на един английски принц и една обикновена английска девойка. Видях щастливи присъстващи на това събитие. По улиците, в абатството и в двореца развети национални знамена и възторжени лица. Нито сянка от завист и омраза на едни към други хора. Тъжен контраст с родното ни ежедневие. Кой и защо преди 60 години ни плашеше с англо-американските империалисти? Кой и защо отне националната ни идентичност? Кога най-после ще проумеем, че да започнем да се смеем трябва да се променим, с Бога да се помирим, на заповедите Му да се покорим, със завистта и с омразата да се простим.