в българската икономиката

    Брутен вътрешен продукт, бюджет, бюджетен дефицит, борсов индекс, кредитен рейтинг, пазарна икономика, конкуренция, чужди инвестиции, шенгенско пространство, монопол, дребни и средни фирми, производство, застой, сива икономика,...и още хиляди финансово-икономически термини заливат публичното ни пространство, които в крайна сметка стигат до най-простичкото и разбираемо за всеки обикновен човек- каква ще бъде заплатата, пенсията, доходът му. Всичко останало не би трябвало да го интересува, защото не е негова работа, работа е на тези, които той е избрал да го управляват и на онези, които са в бизнеса, за да го задоволяват с храни стоки и услуги. На наследения държавно-общински и в новопоявилия се частен бизнес.

    Ялов е публичният дебат относно икономическата действителност в България. От управляващи и от опозиция. От независими икономисти и от зависими финансисти. От анализатори и от провокатори! От синдикалисти и от журналисти! Всички анализират и цитират числа и проценти, които в повечето случаи се оказват менти. А и да са верни, те са само следствието, не и причината, чиито резултат са те.

    Многократно и с апломб, Правителството на ГЕРБ обеща, че заплати и пенсии няма да се намаляват, но хей така между другото каза, че през следващата година няма и да се увеличават. Колкото за цените на храните, стоките и услугите, ами те се определят от пазара. От инфлацията на него, която /не дай Бог!/ може да наложи девалвация на българския лев. Той, пазарът де, е функция на “Производителните сили и Производствени отношения” по Карл Маркс-ическия буржоазно-КАПИТАЛ-истически речник! Вече не по пролетарско-комунистическия, защото пролетариите се капитализираха! Декомунизираха се, де!  

Производителните сили,

в днешното ни демократично общество са фирмите по Търговския закон: ООД, ЕООД, АД и техните производни сдружения-обединения. От дребната семейна фирма със затворен цикъл на действие, та до огромната по обем и съдържание корпорация, включваща в себе си много на брой и разнородни по вид дейност, при-съдружени под-изпълнителни фирми.

    Каква е структурата на българската икономика? Кои и какви са субектите в производството и на пазара? И защо се срина и беше одържавена българската фондова борса. Не в същността, а по повърхността се движи публичният дебат, с който се оправдава бедността, със заплати и пенсии на граница на физическото оцеляване. За да се навлезе в същността на проблема бедност обаче, трябва да се анализират детайлно фирмите, които са гръбнакът на българската икономика. Тяхната структура, предмет на дейност и което е най- важно, какъв е техния професионализъм в областта, в която се реализират? Каква е тяхната “референц листа”?  Две са нещата, с които излиза на пазара всяка уважавана и уважаваща себе си фирма, а именно:

    -Всеки, който е контактувал със западни фирми знае, че всяка известна фирма започва диалога със своето минало и настояще. Кога и как е основана, какви са възможностите й: брой работници, брой и място на предприятията, вид и количество на произведено-постреното от нея, както и качествените характеристики определящи конкурентно-способността й.

    -Предоставеният от нея списък /референц листа/ на кого, какво, и колко е продала-построила и имала ли е рекламации на произведено-построеното определя еднозначно естественото й място в деловия свят. Колкото повече клиенти е задоволила с дейността си и колкото по-известни са те, с толкова по-голямо доверие се ползува тя сред деловите среди. Всичко е прозрачно, открито и подчинено на наложени от живота принципи и всяко отклонение от тях поражда съмнения, които ограничават легитимирането й като вдъхващ доверие делови партньор.

    Такъв ли е случаят с фирмите опериращи в земеделието? Кои и какви са фирмите включени в съюзите на мляко-, месо-, зърно-производителите в земеделието? Не са ли 1200-те кооперации на името на Златомир Орсов, обединили се в корпоративни сдружения, които монополно диктуват цените на пазара, докато дребните стопанства със затворен цикъл производство на земеделска и животинска продукция вегетират и масово фалират-умират. Ехо от миналото е обвинението на министър Мирослав Найденов към Ликвидационните съвети, че раздробили обработваемата земя. Не и обвинение към “Орсовките”, които в зародиш ликвидираха връщането на собственика от града при бащината му земя. Те са референц-листа на бившето ТКЗС, което ликвидира българската ферма обезлюди села, пренасели града, отрови българската плодородна земя. Днешните кооперации, подобно на вчерашните ТКЗС-та, машинно орат, сеят, жънат зърно, а останалите растителни храни внасяме от Турция, Македония и от къде ли още не.

    Кои и какви са фирмите опериращи в строителния бранш! Бодряшки звучат магистралните обещания на министър Росен Плевнелиев, преповтаряни и от Премиера Борисов. Но защо не погледнат състава на избраните за строеж на трите лота на магистрала Тракия фирми! И особено на една от тях!  Кой е собственикът, каква е референц листата му, колко магистрали е построил и има ли рекламации по тях?

    Аналогичен е случаят и при министъра на икономиката Трайчо Трайков относно енергийните руски проекти! Защо вече забравихме каква е референц-листата на всичко привнесено от Русия след 1950г.? Използуват ли се днес оборите /за животни/ по предназначение, има ли я електрокар-ната българска гордост и трагедията в Чернобил не е ли рекламация на руската техническа мисъл и реализирана технология? И какво правиха Сименс и Уестингхаус в АЕЦ Козлодуй, го питам? Кое от всичко дошло от там оцеля в условията на отворен към света конкурентен пазар?!?

    Ами в другия изключително важен за българската икономика отрасъл-туризма, какво? Къде са семейните фирми със затворен цикъл-от посрещането през обслужването до изпращането на почиващия лично от семейството на собственика на къщата-хотелче?

    “Сън в лятна нощ” е бълнуването в медиите, че гръбнакът на българската икономика е дребния и среден бизнес, който впряга много хора с личен интерес в производствения процес! А колкото повече и по-заинтересовани от това, което работят са те, толкова по-просперира нацията, държавата.

    Естеството на фирмите на пазара и обстановката, в която функционират са като яйцето и кокошката. Производителни сили и Производствени отношения! Кое е първично: яйцето-силите или обстановката-кокошката? Това е въпрос с повишена трудност пред избирателя на избори. За Силите стана дума по-горе. За Отношенията става дума тук, по-долу:

    -За престъпността и безнаказаността й - в публикувания преди това материал-Яловата държавност!

    -За трите цели на предварително планирания “преход” - в материала Яловата държавност 1!

    -За националността при младостта - в материала Яловата държавност 2! 

    Българският бизнес е принуден да работи днес в обстановка на: 

-Зарязани от органите на сигурност, административно-корупционна и продажно-национална престъпност. Работи се само срещу битово-криминалната престъпност, за която обаче все още няма произнесени присъди.

-планирана смяна на собствеността по доброволен чрез продажба от принудени в недоимъка си притежатели на тази собственост. “Келепира не дава мира” на планиралите прехода!

-национален нихилизъм в държавните институции. Национално-продажната престъпност е повсеместна. От държавния глава, та до последното чиновниче в “българските” институции. Национален нихилизъм, възпитаван от първолачето, та до изкласилия студент!

Числовите характеристики

реализирани от икономиката ни са следствието. Причината да са такива е структурната фирмена действителност в България днес, която е рожба на предварително планираната обстановка, в която се появяват и осъществяват своята дейност фирми-сдружения-мастодонти в земеделието, в строителството, в енергетиката, в туризма. По своята същност, те са ялови изкуствени образувания. Няма как, по естествен път, “от днес за утре” да се пръкне фирма с много-милиарден капитал и с многообразен, но в същността си неясен предмет на дейност. Дейността на тези образувания днес се захранват от европейски пари по различни програми. За инфраструктура, в земеделско производство, за околна среда,..., което за обикновените хора е беда! Българският данъкоплатец внася в касата на ЕС годишен членски внос между 600 и 700 милиона евро и е предвидено да получи от там 13 милиарда евро за няколко години. Да, ама това, което последните две правителства получиха от ЕС, българският данъкоплатец беше осъден да го върне.

    Днес, при Правителството на ГЕРБ, от ЕС идват много пари, но не отиват по предназначение. С тези пари много се строи! Строят се фабрики с най-модерно оборудване. Строят и се оборудват ферми по най-съвременна технология за отглеждане на животни. И още, и още!

    С получените от ЕС пари много се строи!  До ключ! Заключват се построени фабрики без хора и ферми без животни в тях. Чака се, защо? Днешен български феномен, непознат до сега в света! “И нии сме дали нещо на света!” Глупостта в “прехода”на обречените и мъдростта от прехода  на отречените! Обречените в бедност, отречените от себе си!

18-09-2010г.