Човеконенавистничество

    Човешката любов е безгранична! Човешката ненавист-също! Да обичаш или да ненавиждаш себеподобния, ето това е Големият Избор, който всеки човек трябва да направи за себе си, да възпита в себе си. За да може да избере на кое да подчини живота си обаче, преди това човек трябва да разбере, какво му дава едното, какво-другото. Какъв ще е животът му наситен с любов и какъв ще е той подчинен на взаимната му непоносимост с околните. Погледнато чисто егоистично! Ами погледнато милостиво, жалостиво, благотворително, себе-раздавателно, човеколюбиво,....?!?

    На 19 юли 2010г., около обяд, с моя близка се качихме в трамвай номер 20 на спирката при Румънското посолство в посока центъра. Неволно станахме свидетели и волно-участници на поредната масова българска разправия на обществено място, каквото се оказа пълният трамвай.

    Висок, едър, тъмен и с езика си предизвикателен проверяващ от Градски транспорт при СГО го чухме да казва на висок глас, /да крещи!/: “-Ей, ти там, въшлата, миризливата, слизай веднага от трамвая!” под одобрителното участие на много от пътниците! Последва неочаквана от мен, светкавична реакция на моята близка с думите: “-Господине, дайте си номера!” и напълно очаквана вече и моя реакция: “-Господине, дайте си номера!”, от което последва масова защита на разпореждащия се кой да слезе от трамвая, защото е мръсен и нежелан и кой да остане, защото е чистичък, спретнато облечен и привлекателно ухаещ. След тази защитна масова реакция, моята спътничка млъкна, докато моя милост настоя за номера на длъжностното лице, аргументирайки се с високия му и нагъл тон. Номерът, разбира се, той не си даде, а избяга, слезе от трамвая без да довърши онова, за което получава заплата-да провери редовността ни. Страстите утихнаха, след като обясних, че никой в превозното средство не е длъжен да слуша високия му и нагъл тон. Че има уплашени деца и т.н. и т.н.

    Мислех, че много добре познавам спътничката си, защото ми е много близка. Оказа се, че огромна пропаст ни дели! Нейното “Г-не, дайте си номера!” беше същностно. В защита на човека, който и какъвто да е той! Моите “Г-не, дайте си номера!” беше заради разпоредителния му висок тон. “Ужасена съм, че никой в пълния трамвай не се обади в защита на набедената, да бъде свалена!” бяха думите й, след като се успокои. Отвратен от себе си се почувствах аз, след като осъзнах, че спонтанно реагирах на формата, не на същността на случилото се. Ами ако тази “миризлива въшла” няма дом, няма хляб и спи на открито, тогава, тя не е ли човек като всички останали. Ами един говедар, който носи миризмата на обор в самия себе си, няма ли права като всички останали? Както и един металург при пещите? И още, и още, и още!

    Отдалечаването ни един от друг с моята близка се дължи на моята тук уседналост и нейното там, по света, пребиваване. Като вътрешен одитор на Отворено общество в Будапеща, тя служебно посети десетки страни и опозна, макар и частично, народите им. А по-късно като съпруга на австралиец следвайки го в местоработата му, тя живя в четири континента: в Ботсвана, в Китай, в Австралия, а днес и в САЩ. С родната Европа-пет! Австралиец, чиято националност по същество е светът. Такава, каквато рано или късно трябва да стане на всеки човек от тази нещастна наша планета Земя. Като резултат на предизвикания от това изживяване разговор е по-долу написаното.

    Старата Европа с нейните между-народни войни и новите Америка и Австралия с техните между-племенни неразбории допреди двеста и кусур години! Старата Европа “приобщи” към себе си местните индианци в САЩ и аборигени в Австралия, след като ги поизтреби и насилствено промени с векове установилия им се начин на живот. Англичани и холандци по един начин колонизираха местните народи, испанци, французи и португалци по съвсем друг начин. Разликата в подходът им е наследството, което те оставиха след себе си. Кои и какви са бившите колонии на едните, кои и  какви са на другите!?

    Местните индианци в САЩ са битово унищожени и претопени като вече част от еднообразния в своето многообразие американски народ, защото земите им са усвоени и застроени. Съвсем друг е случаят с “пришълците” - доброволно дошлите от Европа бели англичани като завоеватели и насилствено докараните от Африка черни като роби. Едните са ново-заселили се, другите са ново-заселени. Родовите корени и на двете групи хора са далеч, в други континенти, което направи възможно днешното им съвместно съжителство на чуждата преди за тях американска земя. 

    Не така е с аборигените в Австралия, чиито бит е формиран далеч назад във вековете, който ново-заселилите се европейци много трудно могат да променят, да приобщят, да осъвременят. Днешните бели американци и австралийци не се гордеят със стореното от техните деди, което ги прави чувствителни към нещастието на други насилвани хора по света. Местните от чужди, както и местни от събратята си местни. Не случайно “Хартата за правата на човека” се роди там, при тях. Не от само себе си, а с много принесени в името на отделния човек скъпи  човешки жертви. За да могат днес бели, черни, жълти и червени да живеят в мир и разбирателство под един покрив-този на държавата си.

    В старата Европа, в старите Англия и Холандия ново-населилите се черни и жълти са с правата на местните бели, докато ново-заселилите се в Франция и Италия африканци и в Германия турци са втора категория хора. А за днешна Русия, те са нежелаещи и нежелани. Нещо повече, различните местни биват изтребвани и разселвани. 

    По вековно стечение на обстоятелствата, на територията на България живеят основно три етнически групи: българска, турска и циганска. Основно две вери: християнска и мохамеданска. Има ли поносимост днес между етносите и верите и защо няма? А това че няма, не е ли причина да няма поносимост на мнозинството към различието на отделния човешки индивид, все едно каква е тази отлика. Нежеланата различна в трамвая от всички останали /мълчанието е знак на съгласие за мълчаливците/ е непоносимост към човешкото различие, граничещо с човешката ненавист.

    При едни случаи ненавист дължаща се на завист, че другият ни превъзхожда по ум, богатство, красота,..., а при като настоящия-нашето отношение е презрение към по-нисшия. И в двата случая, това е човеко-ненавист-ничество. При първия като потърпевш, при втория в ролята на съдник без някой да ни е дал право за това.

    Човешката всеотдайност към ближния е рожба на любовта, не на завистта, омразата, ненавистта! Който обича, той не мрази! Който завижда, той не обича, а ненавижда себеподобните си. Коварна болест е завистта. И много жестока, защото превръща живота на човек в същински ад! Не по-малко жестока е и непоносимостта към различното в човека, което го прави индивид, различен от останалите. Характерно за нас, българите е, че сме всеотдайни само към най-близките си в семейството, но не и към заобикалящите ни “чужди” българи. Докато към не-българските турски и цигански български граждани отношението ни е меко казано презрително. Натикани в гета и прогонвани от там, въпреки че и те са човешки същества като всички останали. Презрителното ни отношение към тях е и на партийно-държавно ниво с националистичните: АТАКА срещу турците, ВМРО срещу циганите, ДПС и Евро-рома от другата страна на барикадата. Две страни на един и същи медал, рожба на 60-годишното ни комунистическо минало превърнало противостоенето ни в норма, в начин на живот. След време децата ни ще се срамуват от делата на нас дедите им, така както днес е при американците и австралийците!    

    Любовта и ненавистта са две противоположни, взаимно-изключващи се духовни човешки чувсства. Ако обичаш, не може да ненавиждаш и обратно ако ненавиждаш някого, няма как да го обичаш!

    Какъв път за духовния си живот трябва да избере  човекът? Пътят от единичното към общото или обратният. Единичното е Бог! Общото сме ние, днешното човешко общество! Бог е любов, а преобладаващата част от хората сме завистливи ненаситни ненавистици. Любовта от Бога да се разпростре върху хората е единият път за човечеството или натрупаните в хилядолетията омраза и мъст човешка да се върне обратно към първоизточника на живот-Бога?! И Него ли, Творецът и Спасител да се опитаме да направим като нас или да се научим да живеем по Неговите канони и закони? Изборът е елементарен, като за първолаци и затова аз тук ще го премълча, засекретя.

23-07-2010г.