Българска Академия на Науките /БАН/

/администратори и откриватели/

    БАН празнува своята 140-та годишна възраст! БАН ознаменува своята годишнина с стачен протест! Срещу какво, така и не стана ясно на българската аудитория. За намалена субсидия от държавата, ли? За дарените от държавата на БАН имоти, ли? Или за отнетата им възможност да бъдат администратори на Академията, а не учени-откриватели в поделенията на Академията? Ето това не можах да разбера от интервютата на акад. Съботинов-настоящ и акад. Юхновски бивш председател на БАН. Както и позицията на министър Игнатов относно реформата в науката.

IN MEMORIAM

    Във връзка с тази кръгла годишнина “Природо-математическият клон на БАН” издаде паметна брошура, в която на по една страница са почетени най-изявените членове на БАН с техните заслуги към българската наука. В

БЪЛГАРСКА СЛЕДА В НАУКАТА

са описани техните научни постижения и административни умения. Различно оцветени в брошурата, с различен шрифт преписани тук. Красноречив пример в тази насока са двамата най-изтъкнати наши учени в областта на космическите изследвания: акад. Кирил Серафимов. и акад. Димитър Мишев. В тази най-високо технологична област на човешката дейност! Учени в науката и в управлението й, видно от описаните по-долу техни заслуги, оставили българска следа в световната космическа наука.

    “И ние сме дали нещо на света” е смисъла на настоящия материал, с който да отдадем заслуженото на тези изтъкнати наши учени. Цитирам дословно заслугите им към родната наука, описани в брошурата:

Акад. Кирил Серафимов

/1932, София – 1993, София/

Космофизик. Наричат го “баща на българската космонавтика.” Работи по проблемите на космическата физика и космическо уредостроене. Академик на БАН /1984/. Академик на международната астронавтическа  академия в Париж. Участва активно в подготовката и създаването на Националния комитет за изследване и използуване на космическото пространство у нас, както и на международните програми “Космос” и “Интеркосмос”. Инициатор за създаване на научна група по физика на Космоса към Президиума на БАН /1969/, която през 1977г. прераства в Централна лаборатория за космически изследвания.

Член на бюрото на КОСПАР.

    Завършва радиоинженерство във ВМИ София /1957/. Специализира в Институт за земен магнетизъм, йоносфера и разпространение на радиовълните, Москва. Научен сътрудник в Научния институт по съобщенията в София. От 1961г. завеждащ йоносферните станции в Геофизическия институт при БАН.

Председател на Националния комитет за изследване и използуване на космическото пространство, на Българскотро астронавтическо дружество, на Националния комитет за радионауки,  на българската част на българо-индийското и българо-гръцкото научно-техническо сътрудничество. Зам.-директор на Групата по физика на Космоса, на Единния център по науките за Земята, професор /1973г./ и научен секретар на БАН. Директор на Централната лаборатория за космически изследвания, на секцията по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН.

Главен редактор на сп. Space Research in Bulgaria.

Акад. Димитър Мишев

/1933,Ловеч – 2003, София/

Професор от 1974г., академик на БАН от 1995г.

Основател и директор на ЦЛСЗВ /Централна лаборатория за слънчево-земни въздействия/-БАН.

Член на три международни академии и на множество водещи международни научни организации, два мандата вицепрезидент на Международната астронавтическа федерация.

Десетият учен в света, удостоен с наградата на Международната академия по астронавтика за принос във фундаменталните изследвания на Космоса /2001/. Пръв лауреат  на наградата на МОН “ За особен принос в науката” /2002/. Награден посмъртно с медала “ М. В. Келдиш” на федерацията по космонавтика на Русия за заслуги в развитието на космонавтиката /2003/.

Единственият български учен, вписван три пъти в Златната книга на откривателите и изобретателите.

    Участва в разработки и внедрявания в областта на космическите изследвания, телевизионната и комуникативната техника. Създател на уредите и системите за цветна телевизия в България.

Основател и ръководител на дистанционните изследвания на земята от Космоса-научно направление, с което страната ни е със световен авторитет. Научен ръководител на част от проектите за полета  на първия български космонавт, на научната програма за полета на втория български космонавт, ръководител на научните проекти за спътника “България - 1300-I I ” и за мисията Фобос”, главен конструктор на космическия комплекс “Фрегат” и на уникалните за времето си космически видеосистеми “Спектър 15” и “Спектър 256”, работили на космическата станция “Мир”.

Автор на над 400 /четиристотин/ научни публикации, 40 /четиридесет/ книги и 66 /шестдесет и шест/ изобретения и патенти.

    С настоящия материал искрено желая да успокоя медийните и синдикални страсти в българските университетска и академична общности, разделили българското общество на два лагера: подкрепящи правителството в лицето на министър Игнатов от една страна и Председателя на БАН и Ректора на СУ от друга относно реформата вътре в БАН и на държавно, министерско ниво. Всяка страна   да преосмисли свършеното от нея досега, за да очертае своето бъдеще като автономна институция. Всяка от двете страни да се вгледа в себе си, да се само-оцени, за да може науката в България да излезе от задънената улица, в която е изпаднала днес.

    Миналото учи настоящето, а то е залог за бъдещето.